Какви са предимствата и недостатъците на българското образование?

Целодневното обучение в училище, външното оценяване, продължаваща квалификация за преподавателите и тяхното заплащане бяха основните насоки, върху които дебатираха участниците в първия панел „Българското образование – предимства и недостатъци“ на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката?“. Участниците в дискусията се опитаха да намерят отговор и на въпросите как семейната среда влияе върху младите хора и техните успехи? Каква е ролята на съвременния учител?

„Много от проблемите, които касаят образованието, вече започват да се гледат право в очите с идеята или надеждата рано или късно да бъдат решени. Ние трябва да научим студентите да правят това, на което не сме ги учили“, каза ректорът на Техническия университет в София проф. Марин Христов.

„Мотивацията на студентите и преподавателите са още един проблем. Съществена част от студентите влизат във висшето образование с цел да работят малко и да получават много. Чак след две-три години добиват мотивация да научат нещо повече“, продължи той, призовавайки за извършването на повече независими оценки от външни организации, а не само от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), касаещи научните направления.

„Няма универсална рецепта или формула за качествено образование. Ако държавата предприеме политики в насоките от Програмата за оценяване на 15-годишните ученици (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в много голяма степен това би могло да доведе до подобряване качеството на образованието“, категорична пък е Неда Кристанова, директор на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование.

„За грамотността по четене, математическата и природо-научната грамотност ОИСР смята, че са трите ключови области, в които една страна и едно общество трябва да се развива икономически, културно и във всички аспекти“, добави тя.

Според нея факторите, които допринасят за подобряване качеството на образованието, са целодневната организация в училище, предучилищната подготовка, външното оценяване за учениците и продължаваща квалификация за преподавателите и тяхното заплащане.

„Не непременно повечето пари за образование означават по-качествено образование. Важна в крайна сметка е политиката“, каза още Кристанова.

Как семейната среда влияе върху младите хора и техните успехи?

„Значението на ресурсите на семейството не са само финансови, а целият капацитет, който семейството има за успеха на детето в живота“, отговори на въпроса Ева Борисовa от Асоциация „Родители“.

Според нея три са нещата, които човек учи през целия си живот - първо, целеполагане, и второ - даването на адекватна самооценка. Но, за да могат да се случат първите две е нужна социална компетентност, добави Борисова.

„Върху тези три фактора образователната система трябва да се фокусира от самото начало. Тук идва въпросът по отношение на ролята на учителя – основната му роля е да задава правилните въпроси. Той трябва да ни връща обратна връзка, за да преценим доколко е адекватна нашата самооценка.“

Според председателят на AIESEC за Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Здравко Здравков студентите изпитват апатия към образованието и не са наясно с какво то им помага. Той е на мнение, че бизнесът трябва да изготвя казуси, които те да решават, и повече гост-лектори от бизнеса да влизат в университетите.

Президентът и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) доц. д-р Григорий Вазов бе категоричен от своя страна, че заплащането на преподавателите е най-важната част от системата на образованието.

Върху какви проблеми дебатираха участниците в първия панел „Българското образование – предимства и недостатъци“ на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката?“ - вижте във видео материала.