Какво е влиянието на по-скъпия петрол върху глобалния икономически растеж?

Цените на храните и инфлацията

Има редица начини, чрез които един петролен шок да причини вреди на една икономика. Когато цените скочат, повечето от нас нямат голям избор, освен да бръкнат по-дълбоко в портфейлите си. Да плащаш повече за петрол означава, че ще имаме по-малко пари за храна, за дома, за обзавеждане, облекло, пътуване и много други неща. Скъпият петрол - в комбинация с факта, че средностатистическият американец отказва да шофира по-малко, означава, че за другите сектори на икономиката остават по-малко средства.

И още по-лошо – когато цените скачат, скача и инфлацията. А когато тя расте, централните банки отговарят чрез повишаване на лихвените проценти, за да поддържат цените на прилично ниво. От 2004 до 2006 г. инфлацията при горивата в САЩ достигна 35%, което се отрази на цялостния индекс на потребителските цени – за периода той се покачи от 1% до 6%. Това, което се случи впоследствие, бе петкратен бум на лихвените проценти, който опустоши сериозно задлъжнелия американски жилищен пазар. По-високите лихви спукаха спекулативния жилищен балон, който срина глобалната икономика.

Храните също поскъпват. Според индекса на цените на храните, следен от Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации, разходите за храна са нараснали с почти 40 на сто от 2009 г. до началото на 2012 г. Един двоен удар, нанесен от повишаващите се цени на петрола и на храните означава, че инфлацията може да дойде много по-скоро, отколкото централните банки си представят. Днес, когато някои от водещите централни банки по света обмислят кога, с колко и как да повишат лихвите, отговорът може да дойде много по-рано – в зависимост от развитието на ситуацията в Ирак.

През 2011-2012 г. цена от 120 долара за барел бе посочвана от Deutsche Bank, Мorgan Stanley и други като заплаха за глобалната икономика. Въпреки че е съмнително дали ниво от 120 долара за барел ще причини тежка рецесия, то покачващите се цени на петрола увеличават енергийните разходи на страните. Това е още една сериозна заплаха и допълнителен риск за крехкото глобално икономическо възстановяване.

Имайки предвид и характеристиката на петрола като жизнено необходима суровина, търсенето и по-конкретно – в краткосрочен план, е нееластично спрямо цената. Ето защо, когато петролът поскъпва, стойността на вносния петрол ще се увеличи с почти същото темпо, с което расте и цената.

Компаниите и други производители в държавите вносителки на петрол ще бъдат принудени да повишат разходите си заради поскъпналия петрол. Те ще трябва да: покачат цените на стоките и услугите, които произвеждат, печалбите им ще бъдат редуцирани и ще трябва да задържат покачването на работните заплати и реализирането на планирани инвестиции.

Същевременно за потребителите поскъпналите храни и услуги и по-ниските заплати означават по-слаба покупателна способност. Потребителите ще бъдат принудени да отговорят чрез: намаляване на спестяванията и ограничаване на потреблението на определени стоки и услуги. За държавите износителки на петрол ефектите от поскъпването на петрола имат противоположно въздействие.