Какво е влиянието на по-скъпия петрол върху глобалния икономически растеж?

През по-голямата част от изминалото столетие евтиният петрол стимулираше глобалния икономически растеж. Но през последното десетилетие цената му нарасна почти четирикратно, като това поскъпване измени трайно потенциала на световните икономики.

Държавите, които консумират най-много петрол, са най-уязвими за потенциалния икономически растеж. Това са сериозни новини за САЩ, които са най-големият консуматор на петрол в света. Неотдавна, когато петролът струваше 20 долара за барел, САЩ бяха локомотивът на глобалния икономически ръст, правителството реализираше бюджетни излишъци, в началото на миналото десетилетие безработицата бе най-ниска от 40 години насам.

Но Америка не бе единствената държава, която бе притисната. Правителства в редица страни - от Европа до Япония, се борят да възстановят растежа. Но икономическите лекарства, които се използват, причиняват повече вреди, отколкото ползи, базирайки се на предположението, че икономическият растеж може да възвърне предишната си здравина. Централните банкери и политиците не успяха да предположат напълно какъв ще бъде ефектът от петрол, струващ 100 долара за барел, пише Bloomberg в свой материал от 2012 г.

Но какво се промени сега? Накъде се движи цената на петрола след последните събития в Ирак? Какви ще са последиците от последващото му поскъпване и еднакви ли ще са ефектите в сравнение с предишните?

Поддържането на огромни бюджетни дефицити и поддържането на ниски лихви по кредитите само натрупват текущите проблеми. Подобни политики не могат да бъдат дългосрочен заместител на евтиния петрол, защото една икономика не може да расте, ако вече не може да изразходва енергията, която я задвижва. Краят на растежа означава, че правителствата ще трябва да променят коренно начина на управление на икономиките си. Фискалната и паричната политики ще трябва да бъдат ребалансирани с цел приспособяване към потенциално по-слаби темпове на растеж.

Енергиен източник

На петрола се пада повече от една трета от енергията, която използваме на планетата всеки ден – повече от всеки друг енергиен източник. Ето защо може да се направи пряка връзка между потреблението на петрол и прираста на брутния вътрешен продукт. Колкото повече петрол използваме, толкова по-бързо ще расте икономиката. Средно през последните четири десетилетия 1% ръст на световното потребление на петрол е довел до 2-процентово покачване на глобалния БВП. Това означава, че, ако БВП се ускорява с 4% на година – както по принцип беше преди рецесията от 2008 г. - производството на петрол се увеличаваше с 2 на сто годишно.

При 20 долара за барел петрол увеличаването на потреблението с 2% годишно изглежда резонно. При 100 долара за барел става лесно да се проследи как 2-процентово повишение в потреблението е достатъчно, за да се срине една икономика.

За щастие, обратното също е вярно. Когато нашите икономики спрат да растат, е необходимо по-малко количество петрол. Например, след резкия спад от 2008 г., глобалното търсене на петрол всъщност се сви за пръв път от 1983 г. Ето защо най-добрият лек за високите цени на петрола са... високите цени на петрола. Когато цените скочат до нива, които причиняват икономическа катастрофа, следва неизбежно понижаване на цените.

През последните четири десетилетия всеки път, когато петролът поскъпваше, глобалната икономика навлизаше в рецесия. Дали и този път това ще е така? Международният валутен фонд (МВФ) понижи очакванията си за растежа на американската икономика – считана за локомотива на световния растеж. Налице е забавяне на икономическия растеж в Китай, като такива процеси се наблюдават и в Япония от началото на годината.

Имайки предвид първия петролен шок след деня Йом Кипур - 6 октомври 1973 г., когато Египет и Сирия нападат Израел и арабските страни членки на ОПЕК наложиха ембарго, това сви приблизително 8% от световните петролни доставки, намалявайки износа към САЩ и други съюзници на Израел. Суровият петрол поскъпна рязко, а до 1974 г. реалният БВП на САЩ се сви с 2,5%.

Вторият ОПЕК петролен шок се случи по време на революцията в Иран и последвалата война с Ирак. Прекъсванията на иранското производство по време на революцията изпратиха цените на суровия петрол нагоре, избутвайки икономиките в Северна Америка в рецесия през първата половина на 1980 г. Няколко месеца по-късно войната на Иран с Ирак доведе до понижение на световното производство на петрол с 6%. Това бе причината през пролетта на 1981 г. икономиките в Северна Америка да изпаднат в рецесия повторно.

Когато Саддам Хюсеин нападна Кувейт десетилетие по-късно, цената на петрола се удвои до 40 долара за барел – невиждано ниво до този момент. Първата война в Персийския залив ограничи предлагането на петрол в световен мащаб с почти 10%. Така през есента на 1990 г. големите държави потребителки на петрол изпаднаха в рецесия.

Познайте какво се случи с цените на петрола през 2008 г., когато светът изпадна в най-дълбоката рецесия от 1930 г. насам? От цена в размер на около 30 долара за барел през 2004 г. цените на петрола вървяха постоянно нагоре, за да ударят историческия връх от 147 долара за барел през лятото на 2008 г. За разлика от предходните нефтени ценови шокове, този път не е имало дори прекъсване на доставките.