Т. Петкова: Дълговите емисии на БЕХ разсрочиха финансовата тежест в енергетиката

Дълговите емисии, които Българският енергиен холдинг (БЕХ) емитира в последните години, са разсрочили финансовата тежест в енергетиката при добри условия. В противен случай дисбалансите е трябвало да бъдат покрити от държавата. Това съобщи от парламентарната трибуна енергийният министър Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол.

Тя беше категорична, че лихвата на заема за т.нар. „американски“ централи в Маришкия басейн е по-ниска от икономиите, които Националната електрическа компания (НЕК) ще реализира след промяната в дългосрочните договори с двете централи.

Петкова посочи, че след предоговарянето на условията цената за разполагаемост на AES Гълъбово Марица Изток 1 намалява с 14%, а за КонтурГлобал ТЕЦ Марица Изток 3 – с 15 на сто. Това носи малко над 96 млн. лева годишно икономии за НЕК.

Точният лихвен процент по привлеченото финансиране за разплащане на забавени задължения на енергийната компания към двете централи е търговска тайна, каза още Теменужка Петкова. Тя обаче уточни, че е средно под 3,8% за целия срок на мостовото финансиране.

По нейните думи годишно НЕК ще плаща около 58 млн. лева по този заем. Така се спестяват около 40 млн. лева годишно. Ако държавната компания не беше изплатила своите стари задължения към AES Гълъбово и КонтурГлобал, НЕК би дължала 3 млрд. лева неустойки, посочи още енергийният министър.

Тя посочи, че има инвеститорски интерес към предстоящата облигационна емисия, с която БЕХ ще покрие мостовото финансиране, отпуснато от консорциум от банки. Стойността му е 535 млн. евро.

От 18 юли започва роуд шоу за потенциални инвеститори и тогава ще има повече подробности относно емисията, допълни още Петкова пред депутатите.

Енергийният министър коментира още и очаквания доклад на Световната банка с предложение на финансовия модел за пълната либерализация на енергийния пазар у нас. Петкова призна, че има забавяне, породено от една страна заради актуализацията на информацията за данните за тарифния дефицит. Според нея е много важно предложеният финансов модел да бъде добре прецизиран и обоснован, защото той ще е предпоставка за развитието на сектора в дългосрочен план.

Очакванията са, че финалният вариант на доклада на Световната банка ще бъде предоставен на Министерството на енергетиката до края на следващата седмица. Теменужка Петкова обеща той да бъде обсъден първо в енергийната комисия към Народното събрание.

Тя посочи още, че в договора със Световната банка има някои клаузи за конфиденциалност. Затова и енергийното министерство е поискало изготвяне на резюме с пълно описание на финансовия модел на либерализацията на енергийния пазар, както и пътна карта за въвеждането му.

Търси се "най-щадящият“ за страната вариант между възможностите да платим 550 млн. евро за оборудването, да го продадем на трета страна или проектът да бъде обособен в отделна проектна компания и да бъде продаден през Агенцията за приватизация, каза още Петкова.