Кабинетът предлага държавна помощ за НЕК заради дълга по АЕЦ "Белене"

Държавата ще предложи на Народното събрание да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет за разплащането на НЕК по дълга за АЕЦ „Белене“. Чрез увеличение на бюджета на Министерството на енергетиката се предоставя възмездна финансова помощ за изплащане на задълженията на „Националната електрическа компания“ ЕАД.

Одобреният на днешното заседание на Министерският съвет законопроект предвижда осигуряване на финансови средства на НЕК за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“. Според законопроекта НЕК не заплаща лихви за ползваната помощ и не предоставя обезпечения, уточняват от пресслужбата на правителството.

В началото на заседанието министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че с подкрепата на решението за одобряване на проект на Закон за предоставяне на държавна помощ за изплащане на задълженията на НЕК ще се реши един от основните наследени проблеми на дружеството, предава БТА.

За да се спазят правилата за държавните помощи, в законопроекта е регламентирано, че възмездната финансова помощ ще се предостави на НЕК ЕАД след положително решение от страна на Европейската комисия.

Сумата, която компанията е осъдена да заплати с лихвите към днешна дата - главница плюс лихва, е 628 957 596 евро. Ако това плащане не стане сега, до края на годината размерът на главница плюс лихвата ще достигне 646 230 132 евро. 

Ако НЕК не се издължи, ще има негативни последици не само за дружеството, а за цялата енергийна система на страната, напомни Петкова.

Тя допълни, че страната ни има претенции по отношение на размера на лихвата, които са предявени пред международния арбитраж, защото е установена техническа грешка при изчисляването на лихвите, заради която според българската страна сумата е завишена.

Арбитражът все още не се е произнесъл.

Петкова обясни, че ако дългът не бъде платен, основният риск е трупането на лихви, които са в размер 324 хил. лева на ден. Освен това, има възможност "Атомстройекспорт" да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност, което ще стане причина задълженията на БЕХ по двете облигации, изтеглени през 2013 г. и 2016 г., да станат предсрочно изискуеми. Друг риск е свързан с това „Атомстройекспорт" да предяви претенция и към българската държава, ако НЕК не се издължи.

Министърът напомни, че от "Атомстройекспорт" вече са изразили категоричното си мнение, че трябва да се направи плащане, макар и частично, което ще ни позволи впоследствие да се водят разговори за постигане на определени споразумения.

Какво ще се прави с двата ядрени реактора за АЕЦ "Белене" ще бъде решение, което ще бъде взето от всички политически партии с консенсус, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова вчера. До края на годината ще се плати първата вноска по задължението – намерението на правителството е това да е пълният размер на главницата.

За това, че ще бъде предложено Народното събрание да вземе решение да платим около 800 млн. лв. за ядрените реактори за АЕЦ "Белене" потвърди и премиерът преди дни. Той обясни, че след като бъде направено плащането, ще бъде поканена руската страна и нейните компании да се спрат лихвите и да се помисли заедно и в добронамерен тон за решение, така че тази огромна загуба в бюджета да се превърне в актив, а не в пасив.

Надявам се НЕК и Министерство на енергетиката така да контролират процеса по изплащане на оборудването за АЕЦ „Белене“, че сумата да се върне, каза финансовият министър Владислав Горанов преди началото на правителственото заседание, допълва Агенция „Фокус“.

„Няма много поводи днес финансовият министър да се усмихва, но това е цялата тежест, която осъзнаваме на днешното решение. Положителното е, че решението, което засега предлагаме, е помощта да се предостави възмездно, като разчитам на колегите на НЕК и Министерство на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на задълженията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвръщаемост от тези активи, тъй като в края на краищата ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за изработено оборудване, което е реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено“, коментира Горанов.

„В този смисъл ще очакваме в следващия месец от колегите да предприемат съответните действия, така че голяма част от тази сума да се върне там, откъдето след одобрението на Народното събрание ще бъде предоставена“, каза още той.