Българското правителство остава без доверие по енергийните въпроси

В България е налице базисна липса на доверие при енергийната сфера, както от гражданите и бизнеса в политиката на правителството, така и от партньорите от ЕС, заяви Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията пред БНР.

„В случая ще се върви към получаване на цената на газа както при пазара на нефт - пазарно определяне. Разбира се, това означава, че ще има по-голяма динамика или промяна в цените, но в същото време най-вероятно ще престанем да имаме тези договаряния и, съответно, няма да има възможност – това беше основната причина да се търси такова нещо - Русия да използва своите енергийни доставки като възможност да влияе върху политиката на страните, в които прави тези доставки“, смята Стефанов. 

Той направи аналогия между състоянието на газовия пазар днес и през 2014 година и прогнозира, че скоро ще има поскъпване на ценната на суровината. Необходими са алтернативни доставки, с които да се гарантира най-добрата цена за България.

„За една бедна на ресурси страна е ясно, че ако имаш възможности да избираш, винаги цената за теб ще бъде по-изгодна. От тази гледна точка, намирането на алтернатива за източници, за които нямаме в момента алтернатива, какъвто е газът, трябва да бъде приоритет номер едно. Не говорим за годините, когато нефтът е 10 долара. Говорим за годините като 2014, когато беше 150. Те са много по-вероятни", заяви Стефанов.

Според него в международен план се върви към това именно пазарът на газ да се разширява, да се обогатява непрекъснато с такива доставки на втечнен газ, които са своеобразни алтернативи, и има възможности, но до момента няма реална практическа стъпка.

Експертът припомни, че според изследвания на ЦИД и „Южен поток“ и „Турски поток“ са проекти, които са изгодни за Русия само и единствено ако преминат през територията на България. Основен въпрос пред българската енергетика е енергийната бедност, високата цена на ресурсите, но и изключителната енергийна интензивност на домакинствата и бизнеса, каза Стефанов:

„Количествата енергия, която потребяваме е доста по-голямо от средното, което потребяват в другите страни“, добави той.

Според него методологията за определяне на цените и заложена в договорите за доставка съответства на европейските стандарти в тази сфера. Това, че се индексира към нефта е нормално, поради факта че самият природен газ е енергиен ресурс. Друг е въпросът, че България в значителна степен използва природния газ и като суровина и този елемент не е отчетен във формулата за индексация.

„От една страна е добре, че има възможности за избор, но от друга страна този избор носи големи рискове, особено що се отнася до формиране цената на база на цените от европейските хъбове, защото като правило тези цени са спот-цени и се формират с оглед на бързи продажби с оглед балансиране на пазара, докато близо 90% от потребявания природен газ се доставя по дългосрочни договори, които са по-устойчиви във времето“, заяви Стефанов.

Той посочи, че в момента потребителите в България плащат една от най-ниските цени на природния газ по дългосрочните договори, докато на спот пазара е с близо 100 лева по-висока цената, отколкото за българските потребители.

Експертът е категоричен, че България е работила "контрапродуктивно" по отношение на осигуряването на алтернативни доставки в последните 20 години.