И с новия План за възстановяване България не кандидатства за заемите по схемата

По Плана за възстановяване на ЕС България има право да получи 9 млрд. лева под формата на заеми, но нито предишното правителство, нито служебното правят заявка за тези нисколихвени средства с дълъг хоризонт на изплащане и няма ясно обяснение защо. Това коментираха в студиото на БНТ председателят на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Припомняме, че бившият вицепремиер, който отговаряше за европейските средства, Томислав Дончев обясни пред Народното събрание, че страната ни няма да кандидатства за нисколихвените заеми по схемата Next Generation EU, защото икономиката трудно може да абсорбира адекватно толкова средства за толкова кратък период (до 2027 година).

България е кандидатствала само за грантовете, които са в размер на 12 млрд. лева, а в допълнение ще получи и средствата от европейските фондове, предвидени за този програмен период - 29 млрд. евро.

Велев и Димитров обаче са категорични, че бизнесът в страната има нужда от директна помощ, за да се възстанови от последиците от коронавируса. В първоначалните варианти за модернизация, дигитализация и позеленяване на българските компании са били предвидени проекти на обща стойност от 100 млн. лева. В актуализацията, направена от служебното правителство, тези пари се увеличават до 900 млн. лева, стана ясно от коментарите на двамата.

Те препоръчват създаването на финансови инструменти, предвидени в българския вариант на плана, да става именно чрез заемните средства, които имаме право да получим по европейската схема. Имаме достатъчно финансови инструменти, включително и гаранционни схеми, останали още от първия програмен период от членството на България в ЕС, както и около 1 млрд. лева, управлявани от Фонда на фондовете, които се предлагат, смята Васил Велев.

Парите по Next Generation EU не са подаръци, а насочване на инвестициите за иновации, технологична модернизация, цифровизация, каза още той и допълни, че 1 лев, насочен за инвестиции, ще привлече "2-5 пъти по толкова" частни инвестиции. Велев обясни още, че схемата цели бързото възстановяване на бизнеса, който се декапитализира в последните две години заради пандемията от коронавируса.

Той посочи, че ако сме убедени, че някой проект ще получи одобрение от Брюксел, може да започнем неговата реализация още днес с бюджетни средства.

Някои от новите проекти в Плана за възстановяване са доста спорни, като например изграждането на 1000 мегавата мощности на газ в Маришкия басейн, отчете още Димитров."Но звучи доста интересно и перспективно изграждането на 1700 мегавата ВЕИ мощности в цялата страна на конкурентен принцип", допълни той.

Димитров обаче критикува проект за изграждането на пилотен проект за използване на геотермална енергия в Северна България, който измества плановете за изграждане на газова връзка до ТЕЦ "Бобов дол". "Как при това положение региона около Перник и Кюстендил ще може да премине от въглища на други горива?", коментира той.

От своя страна Велев добави още няколко проекта, които заслужават внимание - изграждането на седем центъра за лечение на инсулти в страната, закупуване на хеликоптери за оказване на медицинска помощ, както и центрове за подготовка на преподаватели за т.нар. STEM кабинети, чието изграждане е предвидено още в предишните варианти на плана.

За иновативните класни стаи ще бъдат отделени около 500 млн. лева и те ще бъдат изградени в 1700 училища, припомни още той.

Добра новина са и средствата, които ще бъдат отпуснати за модернизацията на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, каза Пламен Димитров.