ЕК: България още не подала окончателен, а само ревизиран План за възстановяване

България още не е подала своя окончателен вариант на Плана за възстановяване по схемата NextGenerationEU, става ясно от коментар на говорител на Европейската комисия (ЕК) пред БНР. Страната е внесла само ревизиран вариант, обясняват от Брюксел.

Коментарът е във връзка с интервю на вицепремиерът Атанас Пеканов, който на 4 юли коментира, че проектите в плана са оптимизирани и подобрени. Приоритети са здравеопазването, образованието и енергетиката.

"Все още не сме на етап за извършване на официална оценка на българския план", обясняват обаче от ЕК и допълват, че Брюксел ще продължи да работи усилено с властите в София, за да им помогне да изработят план с високо качество.

България, заедно с Малта и Ниделралнидия, още не е подала своята официална заявка за средствата от фонда за възстановяване на европейската икономика. Страната ни трябва да получи 6 млр. евро грантове по тази схема.

Индикативен срок за внасянето на предложенията беше края на април, но от ЕК на няколко пъти обясниха, че искат да видят качествени проекти, а не толкова да бъдат спазени конкретни дати. Първа плана си внесе Португалия. Страната беше ротационен председател на Европейския съвет и представи своите предложения още преди крайния срок - на 22 април.

От Брюксел вече одобриха голяма част (общо 14 досега) от внесените навреме заявки. В петък (2 юли) например комисията даде зелена светлина на проектите на Словения и Литва, които сега трябва да бъдат анализирани и от Съвета.

Одобрени са предложените проекти от Гърция, която беше и една от първите внесли плана си за възстановяване, както и на Германия, Испания, Италия и Франция.

Процедурата предвижда след одобрението от ЕК плановете да бъдат разгледани и от Европейския съвет, което отнема още четири седмици. Ако и Съветът няма възражения по предложенията, страните получават първите траншове по фонда.

Финансират се основно проекти, които да подкрепят устойчивото развитие, подобряват продуктивността на икономиката и допринасят за макроикономическата стабилност. За целта ще бъдат разпределени 750 млрд. евро под формата на грантове и нисколихвени кредити.