Ще произвежда ли повече ТЕЦ "Марица-Изток 2" при високите цени на тока?

Бизнесът настоява временно да бъде ограничен износът на ток заради високите цени на българския пазар в сравнение с основни пазари като Германия и Австрия, тъй като системно се създава дефицит. "Работодателите настояват за по-голямо натоварване на държавната ТЕЦ "Марица-Изток 2", посочи експертът.

Той съобщи, че някои от най-големите металургични предприятия в страна са спрели дейността си.

„На този етап вече има работодатели, които са изключили голяма част от мощностите си. В леярския бранш повечето предприятия разливат вече разтопен метал във форми, за да се довършат поръчки. Ковашките цехове са напълно спрели“, даде пример Радев и предупреди, че намаляването на мощности от порядъка на 60 мегавата до 6-7 мегавата само и само да се завършат някои дейности само по себе си е спиране.

Радев напомни, че цените на електроенергията на Българската независима енергийна борса са средно 258 лева за мегаватчас за днешния ден. 

Представителят на работодателската организация разви две хипотези, като първата е в случай, че предприятията продължат работа на тези цени. Според него ако в сряда не са били спрели голяма част от своите мощности, фирмите са щели да бъдат с приблизително 150 мегаватчаса на загуба. По този начин продукцията реално става неконкурентоспособна. Така се акумулира алтернативна загуба.

“Някои колеги са изчислили над 200 хиляди лева загуба в рамките на един ден”, посочи Радев.

Той потвърди, че ако предприятията обаче намалят своите мощности, ще успеят да задържат някакво разумно ниво на себестойност на продукта си.

„Традиционно този тип производства като металургическите имат висока сметка за ток. Намаляването на мощностите е мярка, която цели да се реализира продукта. Но това пак прави нещата сложни, заради отношенията с контрагентите, както и неустойките, които вероятно ще трябва да се платят, заради забавяне на продукта“, обясни зам.-председателят на АИКБ.

Румен Радев е на мнение, че ограничаването на износа на електроенергия не е реално възможна стъпка, която да се предприеме. Могат да се направят някои много смекчени ограничения, като аргументът за тях да бъдат технически затруднения за трансграничен капацитет.

По темата за реализиране на проекта за пазарно обединение на сегмента “Ден напред” между България и Румъния Румен Радев заяви, че "всички сме се вкопчили в него като едно добро потенциално решение, един буфер по отношение на големите деформации и изменения в ценово отношение в нашия енергиен пазар".

Задължително условие, за да може да се реализира този проект, беше включването на страните от M4 (Румъния, Унгария, Чехия и Словакия). Той обаче е на мнение, че при обединението с Гърция сме се свързали с един от най-скъпите пазари в Европа.

„Той има особености при доставките към островите, като те са в червената зона, защото към цените включват и мрежови такси. Гръцкият пазар е свързан и с Италия, където цените на тока традиционно са високи, поясни експертът. – Истината е, че ние сме добре свързани с Румъния, но проблемът ще дойде, ако страните от М4 трябва да осигурят електроенергията, от която има нужда Гърция.”

Румен Радев даде за пример вчерашния ден, когато е имало почти гигаватов износ за Гърция, а вносът от Румъния е бил около 200 мегаватчаса плюс още 100 мегаватчаса от Турция. Финалният резултат е разлика от близо 700 мегаватчаса.

Какви са причините за поскъпването на тока за индустрията? Каква е позицията на Българския енергиен холдинг? Какви мерки могат да се вземат срещу поскъпването на тока? Къде е равновесното ценово ниво на електроенергията?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.