Енергоинтензивната индустрия поиска двустранни договори с НЕК и АЕЦ "Козлодуй"

Енергоинтензивната индустрия, в чиято себестойност на продукцията електроенергията има голям дял, поиска да може да сключва двустранни договори с производителите на енергия в Националната електрическа компания (НЕК) и с АЕЦ "Козлодуй", тоест без да има нужда тези договори да минават през енергийната борса. Това съобщи председателят на КРИБ Кирил Домусчиев след среща със служебния премиер Стефан Янев.

Става дума за около 150-160 големи български предприятия, които да подпишат договори за доставка на електроенергия до края на 2022 година. "Нито едно предприятие не трябва да стои и да гадае каква ще е цената на следващия ден. Моделът е много сбъркан", смята още Домусчиев.

Според него тази мярка е позволена от европейски регламент, а и насоките на Европейската комисия (ЕК) за справянето с негативните ефекти от енергийната криза позволява подкрепа на бизнеса в рамките на правилата за допустима държавна помощ.

До края на следващата седмица работни групи от експерти на всякакви нива ще обсъдят начина, по който да бъде реализирана идеята. Целта е индустрията да получи подкрепа заради високите цени на електроенергията. На този етап няма яснота за какви количества електроенергия става дума, призна служебният министър на енергетиката Андрей Живков.

Той поясни, че тепърва ще се уточни какви мощности могат да бъдат отделени, при какви условия, както и какви ще са критериите за включването на тези предприятия в схемата, така че да не бъде застрашена системата.

Енергоинтензивната индустрия е важна за сигурността на енергийната система, защото потребява без прекъсване. Помощта в размер на 50 лева за мегаватчас потребена електроенергия, която предложи служебният кабинет преди седмици беше определена от Кирил Домусчиев като "недостътъчна". "Проблемът е голям и няма как да се чака повече", допълни още той.

Ще има и компенсации за енергоинтензивните предприятия за въглеродните емисии, анонсира и служебният министър на икономиката Даниела Везиева. Това ще стане чрез промяна на наредба и в Закона за климата - тоест ще трябва да има ситуирано Народно събрание.