Фармацевтите пак заговориха за фиксирани цени на лекарствата

За реформи в системата на ценообразуване на лекарствата настояват от Българския фармацевтичен съюз (БФС). Аптекарите искат да се фиксират крайните цени на медикаментите по лекарско предписание, както и да се намали ДДС за лекарствените продукти, предаде БТА.

Исканията им са записани в декларация, която е изпратена до президента Росен Плевнелиев, министър-председателя Пламен Орешарски и министъра на здравеопазването Таня Андреева, стана ясно по време на четвъртия конгрес на организацията.

От съюза настояват също така всички инициативи за законодателни промени и мерки в областта на фармацията да бъдат обсъждани и съгласувани с представители на съсловната организация, както и да бъде въведен етичен модел на собственост на аптеките в съответствие с практиката в държавите-членки на Европейския съюз.

За фиксирани цени на лекарствата се говореше през 2011 г., когато министър на здравеопазването беше д-р Стефан Константинов. Тогава мярката беше поискана от Националната аптечна камара, която настояваше и аптеките да се разкриват по определени критерии. Д-р Константинов обаче се обяви против идеята за фиксирането на цените на лекарствата, като предупреди, че мярката ще доведе до рязък скок на цените на медикаментите.

От Асоциацията на собствениците на аптеки също отхвърлиха идеята с мотива, че цените се определят от пазара и фиксирането им ще унищожи конкуренцията.

Онколекарствата – пак да се плащат от държавата

Същевременно управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Пламен Цеков потвърди предложението си най-скъпите медикаменти за онкоболните отново да започнат да се финансират с държавни пари. Според Цеков може да бъде създаден фонд с бюджет от 30-40 млн. лева, който да финансира десет от най-скъпите лекарства за т. нар. прицелни терапии.

Той припомни, че в момента в бюджета на касата има преразход за онколекарства и допълни, че медикаментите могат да бъдат платени с постъпленията от здравни вноски за 2012 г., които превишиха прогнозите. Тези средства са в счетоводния баланс на НЗОК, но изразходването им трябва да бъде разрешено от Министерството на финансите, коментира Цеков.

До края на 2011 г. лекарствата за онкоболните се плащаха от Министерството на здравеопазването (МЗ). На търговете, организирани от ведомството, обаче се закупуваха прогнозни количества, които не достигаха и редовно имаше дефицит на лекарства.

От 2012 г. медикаментите за пациенти след трансплантация, с редки заболявания и за хормоналната терапия при онкологични заболявания се поеха от здравната каса по настояване на пациентски организации. Търговете за лекарствата на онкоболните бяха децентрализирани, като на практика се прехвърли отговорността по снабдяването с лекарства от здравното ведомство на болниците.

Вместо МЗ, лечебните заведения трябваше да правят прогноза колко пациенти ще лекуват и оттам – от какви количества медикаменти ще се нуждаят. На някои от организираните от болниците търгове не се явиха и кандидати, което принуди лечебни заведения да търсят други механизми за снабдяване с лекарства за онкоболните и да се договарят пряко с доставчиците.

По-късно стана ясно, че заради промяната на механизма на доставка на медикаментите за онкоболни цените на някои от тях са се завишили многократно. Едва миналата година обаче тогавашният здравен министър Десислава Атанасова призна за проблем с търговете и натрупани дългове на болници към фармацевтични компании.

Неправителствените организации настояваха всички лекарства да се плащат от здравната каса, тъй като тя отпуска пари само на конкретните пациенти без да й се налага да планира и прогнозира броя на лекуващите се.