Вестагер: Няма нови факти по делото с "Газпром"

Все още няма развитие и нови факти по разследването на ЕК за вероятна злоупотреба с господстващо положение от страна на "Газпром" в Европа. Това коментира комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер по време на пресконференция в Брюксел.

Тя посочи, че разговорите с руския газов гигант продължават активно, но все още няма крайно решение на Брюксел във връзка със започналото разследване. „Подобни казуси винаги отнемат повече време, отколкото ни се иска“, каза комисарят.

Европейската комисия проучва търговските практики на „Газпром“ в редица страни от ЕС, включително и България. Опасенията са, че с действията си компанията възпрепятства развитието на нормалната конкуренция в региона.

Маргрете Вестагер представи и междинния доклад на Европейската комисия, свързан с анализ на държавната помощ, представяна от членките на ЕС за т. нар. „механизъм за капацитет“ на електроенергия. Става въпрос за начините, по които държавите осигуряват сигурност на доставките на електроенергия.

Според предварителните заключения на експертите страните от ЕС започват да се връщат към механизмите за капацитет в последните години и това се дължи основно на ръста на производството на електроенергия от възобновяеми източници, които се балансират по-трудно. В същото време обаче търсенето на електроенергия намалява – отчасти заради икономическата криза, отчасти и заради мерките за енергийна ефективност.

Така, на практика в ЕС вече се наблюдава свръхкапацитет на енергийните мощности, което от своя страна води до намаляване на цената на едро на електроенергията от 2011 година насам.

Механизмите, които да гарантират доставките на електроенергия, могат да породят редица проблеми за конкуренцията, съществува и риск за трансграничната търговия, както и за адекватното производство на електроенергия, е записано още в доклада.

Сред дефинираните от ЕК в предварителния доклад проблеми са, че много от държавите в общността не са анализирали точно кой е най-добрият начин за повишаване на сигурността на доставките на електроенергия. В повечето държави цената, платена за капацитет, не е определяна на търг, а е фиксирана от държавата или е договорена с доставчика.

Проучването на ЕК показва още, че рядко се позволява производители на електроенергия в други държави от общността да участват пряко или косвено в механизмите за капацитет.

Първият междинен доклад се основава на проверката на ситуацията в единадесет държави от ЕС - Белгия, Хърватия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Испания и Швеция. Комисията е избрала тези държави членки въз основа на три съображения, става ясно от самия доклад, публикуван на страницата на ГД „Конкурентоспособност“ на ЕК.

По време на брифинга Маргрете Вестагер призова да не бъде търсен политически знак в избора на тези 11 държави. Те са били предпочетени по-скоро заради факта, че в тях има изграден механизъм за осигуряване на капацитет или на планове за въвеждане на такъв механизъм, на необходимостта да бъдат обхванати различни модели на съществуващи или планирани механизми за осигуряване на капацитет в ЕС, както и на вероятното въздействие на съществуващия или планирания механизъм за осигуряване на капацитет върху конкуренцията и трансграничната търговия.

На базата на проучванията са дефинирани шест групи механизми – търгове за нови мощности, стратегически резерви, целеви плащания за капацитет, централни модели за изкупуване, децентрализирани задължения и общи за целия пазар плащания за осигуряване на капацитет.

До края на годината ще бъде публикуван и пълният доклад за механизма за капацитет, както и предложения на ЕК за промени в сектора. Маргрете Вестагер не уточни какви точно биха били те.