Румен Радев: Европейски изтребители могат да запълнят "празнината" във ВВС

Обсъждат се всички възможни опции да не бъде прекъсната боеспособността на военновъздушните сили, коментира президентът Румен Радев пред журналисти след заседанието на НАТО в Брюксел. Той припомни, че срокът на експлоатация на самолетите МиГ-29 изтича в края на годината, а поръчаните F-16 ще бъдат в оперативна готовност след около 10 години.

Радев беше категоричен, че тази "празнина" трябва да бъде запълнена и сред дискутираните варианти е взимане на европейски изтребители на лизинг. Другите опции са усилия за ускоряване на изпълнението на поръчката за доставка на F-16, както и взимане на бойни изтребители "втора ръка" на лизинг.

Преди дни Радев разговаря с полския президент Анджей Дуда в София и тогава стана ясно, че преговаряме с Полша да поеме поддръжаката на старите ни бойни самолети. "Русия отпада като опция, категорично", допълни днес (24 март) Радев.

Украинският президент Володимир Зеленски се обърна към представителите на НАТО в началото на срещата с думите, че в страната му не са очаквали, че Алиансът ще се изплаши от Русия и поиска военна помощ, за да се защити от руската атака.  Но страните не са дискутирали отпускането на военна помощ за Украйна. Това е решение на всяка отделна държава. От думите на Радев става ясно, че само две държави - България и Унгария, няма да доставят оръжие на Киев.

България не може да си позволи да даде военна помощ на Украйна, защото българската армия сама изпитва недостиг, смята още българският президент. Страната ни обаче може да достави средства за лична защита, включително и на гражданите в страната.

По време на дебатите в Брюксел е било посочено още, че Алиансът не трябва да допусне ескалация на конфликта извън пределите на двете воюващи държави. НАТО не трябва да се намесва по никакъв начин, защото това би означавало началото на Трета световна война, каза Румен Радев.

Войната в Украйна е накарала много страни от НАТО да увеличат военните си бюджети. По време на срещата днес е станало ясно, че се залагат цели от вече 2,5%-3% от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение изискването към членовете на Алианса е за разходи за отбрана от поне 2% от БВП и доскоро малко страни в Европа го спазваха.
Сега обаче някои държави са си поставили цел и до 4% от БВП разходи за отбрана, коментира още българският президент, но без да уточнява кои са те.

Представителите на НАТО са коментирали засилването на Източния фланг. САЩ изпрати рота с бронирани машини "Страйкър", а по време на заседанието днес премиерът на Великобритания Борис Джонсън е предложил и рота от 150 британски военни, възможност за участие е заявил още и италианския премиер Марио Драги.

"България е отворена за участие на нашите съюзници, така че тази многонационална бойна група по-бързо да придобие необходимите оперативни способности", обясни българският държавен глава.