EК: Подобрете административния капацитет и търговския баланс

Необходимо е България да подобри административния си капацитет, включително и за усвояване на средствата от фондовете на ЕС, и да ограничи дефицита по текущата сметка, т.е. да подобри търговския си баланс, гласят едни от основните препоръки на Европейската комисия (ЕК) относно напредъка на страната ни по изпълнение на Лисабонската стратегия.

Във връзка с целите на Лисабонската стратегия, най-основните от които са повишаване на производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката на ЕС като цяло и изграждане на икономика на знанието - което в крайна сметка повишава качеството на живот на населението, всяка от европейските страни изработва свой план за реформи, като набелязва основните си цели за близките години. Другите препоръки на ЕК са за намаляване на бюрократичните тежести и повишаване на заетостта.

Предварителният доклад на ЕК, който ще се обсъжда от Европейския съвет през март, подчертава, че ключова също така е и скоростта на реформите. Посочва се, че в близко бъдеще областите, в които трябва да се фокусират усилията, са: устойчивост на публичните финанси и създаване на икономически предпоставки за силна конкуренция. Други области, в които според ЕК трябва да напредваме с по-бързи темпове, са прилагане на интегрирана политика в научно-техническата дейност и изпълнение на стратегията за обучение през целия живот.

Като положителни страни по пътя на изпълнение на Лисабонската стратегия, ЕК отбелязва прилагането на стриктна фискална политика, приемането на важни нормативни актове в областта на икономиката и изработването на Национална програма за реформи за периода 2008 г.-2010 г., която е почти готова и ще бъде изпратена в ЕК през април.

Във връзка с препоръките на ЕК, по време на организираната в София от комисията „кръгла маса” за обсъждане напредъка на България по изпълнение на Лисабонската стратегия беше отбелязано, че Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) работи по създаването на методика за цялостното въздействие върху бизнес-средата на дадени нормативни актове (например регулаторни режими), още преди да са влезли в сила. Досега подобни оценки се правят у нас само що се отнася до финансовото въздействие.