Регионалното неравенство във Великобритания спря да се влошава по грешните причини

Икономическа стагнация на Лондон след 2007 г. влоши представянето на икономиката като цяло

Приоритет ли е „изглаждането“ на регионалните неравенства в Обединеното кралство? Бюджетът, който ще бъде представен на 15 март от финансовия министър Джеръми Хънт, трябва да помогне да се отговори на този въпрос. За съжаление, последните анализи показват, че предизвикателството е по-трудно, отколкото се смята, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Оказва се, че Обединеното кралство има два регионални проблема, а не един, и в резултат на това също огромен национален проблем. Дългогодишният проблем е относителната слабост на районите извън Лондон и Югоизтока. След финансовата криза от 2007 г. обаче виждаме нов проблем, а именно забавянето на тези преди това динамични региони. Оттогава регионалното неравенство не се е влошило, но не заради усилията за изглаждането му. Страната страда от нещо по-лошо от нарастващото регионално неравенство: национална стагнация, като дори бившите двигатели на растежа циклят.

„Справяне с регионалното икономическо неравенство в Обединеното кралство“, в съавторство на Ед Болс, бивш министър на финансите в сянка, Ана Стансбъри и Дан Търнър, анализира дългосрочното предизвикателство. „Капиталови загуби: Ролята на Лондон в британския пъзел на производителността“ на Центъра за градове се фокусира върху забавянето на най-проспериращия регион в страната след финансовата криза. Тези анализи стигат до едно общо заключение: страната се нуждае от радикална либерализация на контрола върху използването на земята.

Както се отбелязва в първия от тези анализи, има няколко причини за безпокойство относно регионалните неравенства, които бяха предизвикани от деиндустриализацията през последните четири десетилетия. Едната е, че тези неравенства са свързани с различни стандарти на живот, очаквана продължителност на живота и образователни постижения. Друга е, че те са свързани с „география на недоволството“, показана в гласуването за Brexit. И накрая, ниските нива на производителност в големи части от страната означават ниска относителна производителност за Обединеното кралство като цяло.

И така, какво може да се направи? Този доклад заключава, че ниският дял на завършилите висше образование в изоставащите региони вече не е ограничение. Такова не е и общата липса на финанси. По-правдоподобните ограничения са слабата транспортна инфраструктура, неспособността да се подкрепят иновационни клъстери извън Югоизтока и ограниченията за миграцията към Лондон и Югоизтока поради скъпите жилища.

Има неща за вършене. Преди всичко е логично да се инвестира повече в университетско образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, да се влагат повече ресурси в инфраструктура, особено транспорт, и да се увеличат държавните разходи за висококачествени потенциални клъстери за научни изследвания и развитие, разположени извън Югоизтока.

Една от точките, които този доклад отбелязва, е, че миграцията има тенденция да върви в „грешната посока“ - от най-продуктивните към по-малко продуктивните региони. Това е в съответствие и с констатациите на доклада за Лондон. Но най-поразителното откритие на втория е, че ръстът на производителността в Лондон е станал като този в останалата част от страната след финансовата криза – нищожен. Ръстът на производителността на работник в Лондон се срина от 3,1% годишно между 1998 и 2007 г. до едва 0,2% след това.

Непосредствена причина е, че „звездните сектори“, като финанси, професионални услуги и информация и комуникации, престанаха да растат толкова бързо, колкото в конкурентните икономики в чужбина. Нещо повече, това беше ясно още преди Брекзит (макар че тази глупост допринесе). Второто обяснение е, че цената на търговските имоти измести по-производителните сектори. И накрая, „кризата с достъпността“ на жилищата възпира имиграцията от страната и от чужбина. Това би отслабило ползите от агломерацията, които Лондон създаваше в миналото.

Така страната има двоен проблем. Съществува дълбоко регионално неравенство, което е наследство от дълъг период на бърз растеж на производителността в Лондон и Югоизтока, докато останалата част от страната се деиндустриализираше. Но след 2007 г. Лондон също изпадна в икономическа стагнация, така че регионалното неравенство, макар и все още много голямо по европейските стандарти, спря да се влошава. Но този „лек“ е по-лош дори от болестта: той влоши представянето на икономиката като цяло и така, наред с други неща, лиши страната от ресурсите, от които тя се нуждае, за да се справи с предизвикателствата си, включително регионалното неравенство.

Разхлабването на контрол върху планирането би трябвало да помогне на Лондон да расте по-бързо, както и по-доброто уреждане след Брекзит за секторите, в които Лондон е специализиран. Но предоставянето на по-голям контрол на столицата върху нейните фискални ресурси, както предлага докладът на Центъра за градовете, вероятно ще се сблъска с належащата нужда да се харчи повече в по-слабите региони. Сега, когато всички региони на икономиката на Обединеното кралство се справят зле, трудностите при справянето с регионалните проблеми станаха още по-големи, отколкото бяха преди. Спадането на водещите региони е възможно най-лошият отговор на предизвикателствата на изравняването.