Британците сами са виновни за икономическите проблеми на страната си

Икономическите перспективи пред Великобритания в момента изглеждат малко по-добри, отколкото през ноември, когато Английската централна банка (ЯЦБ) прогнозира една от най-дългите рецесии след Втората световна война. Растежът беше изненадващо силен през този месец и пазарът на труда, макар и да се охлажда, остава стабилен. Но не приписвайте това на изключителността на Обединеното кралство: икономиката му просто отразяваше по-широката европейска и глобална устойчивост през четвъртото тримесечие на миналата година, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

По почти всички съответни международни сравнения икономиката на Обединеното кралство изглежда болнава. От навечерието на пандемията растежът е по-нисък, отколкото във всички други икономики от Г-7, което отразява слабостта на потреблението и частните инвестиции. Прогнозите на международни организации диагностицират по-скоро хроничен, отколкото остър проблем, без да се вижда възстановяване на относителния спад в Обединеното кралство. Белезите от Covid изглежда са по-дълбоки в Лондон, отколкото другаде.

За разлика от краткия и катастрофален период на Тръсономиката (на скоропостижно подалата оставка бивша премиерка Лиз Тръс – бел. прев.), министър-председателят Риши Сунак и финансовият министър Джеръми Хънт са компетентни икономически мениджъри. Те имат всички шансове да изпълнят новогодишните икономически обещания на Сунак за намаляване на инфлацията наполовина до края на тази година, връщане на икономиката към растеж и поставяне на публичния дълг на пътя към намаление. Но тези обещания са занижаване спрямо мисията му отпреди една година за „изграждане на бъдеща икономика, която възстановява надеждата и възможностите“ чрез засилване на капитала, хората и идеите на нацията.

Ако икономическият проблем на Обединеното кралство е относителен упадък и хронична слабост, първо трябва да бъдем честни за причините, преди да мислим за решения. Трудно е да се отрекат три конкретни причини.

Първата е Brexit. Повече от шест години след референдума и две години след влизането в сила на новите търговски бариери с Европа, всички надеждни икономически анализи сочат, че напускането на ЕС е причинило сериозна икономическа вреда на Обединеното кралство – повишаване на цените, но не и на заплатите, намаляване на търговията, възпрепятстване на инвестициите и създаване на значителен недостиг на работници. Въпреки цялата си компетентност в икономическото управление висшите министри отричат тази реалност. Лейбъристката партия призовава за предоговаряне на Brexit, но като отхвърля призивите за връщане в единния пазар, тя просто иска да извлече най-доброто от една лоша работа.

Втора основна причина за бедите на Обединеното кралство е невъзможността да се финансират прилични обществени услуги. Държавата отдавна затруднява необходимите функции на правосъдието, местното управление, социалните грижи, подслона, транспорта и образованието, в опит да финансира застаряващо общество, което се нуждае от по-добри здравни и социални грижи. Всички тези услуги сега губят безкрайната си битка да правят повече с по-малко ресурси. Въпреки стачките и кризите в публичния сектор правителството отново се преструва, че всичко работи (почти) както обикновено. Лейбъристите критикуват действията на правителството, но не изграждат доверие с внушенията, че трансформацията може да бъде постигната чрез странния данък върху извънредните печалби или налога върху частните училища.

Публичните финанси, разбира се, са засегнати и от третото препятствие пред прогреса, което е просто трудността да се изгради нещо. Независимо дали става дума за сериозни ограничения върху строителството на места, където хората искат да живеят и работят, или за правата, дадени на противниците на строителството, Обединеното кралство е възпрепятствано от пречки в сектора, който представлява повече от половината от капиталовите инвестиции. Консервативните депутати, страхувайки се да не загубят местата си в парламента, се отказаха от реформата, а лейбъристите няма да разклатят точно тази лодка.

Накратко ситуацията е следната: три големи икономически слабости спъват Великобритания в сравнение с по-проспериращите държави от подобен ранг. При всяка от тях няма силен политически глас за промяна.

Важният урок не е, че британската политика е разбита. По-скоро народът на Великобритания в крайна сметка си е виновен. Гласуваха за Brexit, настояваше за социална държава в европейски стил, но с американски нива на данъчно облагане, и макар да желаят нови домове, голямо мнозинство (млади и стари) не иска те да бъдат построени близо до мястото, където живеят. Така нищо не може да сработи, но вината не е у някой друг.