fallback

Четиридневната работна седмица не е панацея за кризата на пазара на труда

Фиксираният модел на работа не е решение - гъвкавостта обаче може и да е

09:46 | 17.04.23 г. 1

Бизнес светът отчаяно има нужда от магическо решение на съществуващата криза, обхванала света на белите якички на фона на намаляваща продуктивност.

Работният вариант е, че това решение ще е четиридневната работна седмица, пише Джулия Хобсбаун за Bloomberg. Той идва от успеха на редица проведени тестове по света и сега под светлините отново е законопроект, който да коригира дефиницията на работна седмица във федералното законодателство на САЩ.

„Служителите в страната колективно преосмислят отношението си към труда“, коментира демократът конгресмен, който придвижва законопроекта, Марк Такано.

И как няма да се хареса? Със сигурност има систематичен проблем с работата, такъв, който мнозина обсъждат и описват.

Когато законопроектът на Такано се появява за първи път преди година, Хобсбаун прави сравнение с петдневната работна седмица на Хенри Форд и се връща дори още по-назад до пионера в социалната дейност Робърт Оуен и неговият слоган от 1817 г.: „Осем часа труд, осем часа разтуха, осем часа почивка“. Идеите около това да се работи по-малко и да се почива повече набраха отново инерция преди десетилетие с книгата „Утопия за реалисти“ на нидерландския автор Рутгер Брегман. Той отделя глава на 15-часовата работна седмица – преразглеждайки известното есе от 1930 г. на икономиста Джон Мейнърд Кейнс – и отбелязва, че автоматизирането на труда и изкуственият интелект ще намалят работните часове така или иначе.

Но в реалността всичко това е доста по-объркано, отколкото се очаква.

Линда Гратън, професор по управленски практики в London Business School, вади наяве трудностите, които лидерите са имали през последните три години, за да намерят модели на хибридна работа, които да са сполучливи. Само 42% от компаниите и мениджърите, които анкетира в световен план, са се спрели на окончателен модел за хибридна работа, пише тя в материал за изданието Harvard Business Review.

Амбицията да се кодифицират нови работни норми в единична система, като 20% намаление на работните часове за 100% от възнаграждението може и да е похвална, но може да не се окаже приложима, посочва Хобсбаун. Ключът е гъвкавостта, а не в четири дни работа.

В последния си доклад „Working Time and Work Life Balance Around the World“ Международната организация на труда (МОТ) признава, че съществува разминаване между действителните часове работа на работниците и техните предпочитани часове работа за значителна част от световната трудова сила, а именно „работничите биха предпочели да работят по-дълги часове, за да увеличат приходите си, но не могат да го направят“.

Пазарът на труда днес просто не може да се сравнява с този отпреди век, който е и вдъхновението за кампанията за четиридневната работна седмица. Използването на нови технологии е разпространено и не се ограничава само до производството. Белите и сините якички са странно обединени както от натиска да разграничават работата от свободното време, така и от икономиката зад това.

Също така мнозина от тези, които експериментират с т. нар. четиридневна работна седмица, не структурират работата си по строг четиридневен график, а с по-гъвкъви уговорки, които отговарят на нуждите на индивидуалните служители и компании, като например две половинки почивни дни, а не цял неработен ден.

Проучване във Великобритания показа, че повечето хора предпочитат по-гъвкави работни часове, отколкото строгостта на четиридневната работна седмица. В Австралия, която е изправена пред остър недостиг на работна ръка, делът на обяви за работа с четиридневна работна седмица нараства значително, но все още представлява една частица от цялостния пазар.

Кристи Хофман, генерален секретар на профсъюза UNI Global Union, който представлява 20 млн. служители в 150 държави, посочи по време на сесия за четиридневната работна седмица по време на форума в Давос, че „гъвкавостта е това, което всички искат“.

А Роб Садоу от компанията Scoop, която предоставя услуга за планиране на офис време и която публикува индекс на новооткритите работни места с гъвкав график, казва: „Повечето хора започнаха да носят работата си вкъщи с тях така или иначе с появата на имейлите на телефона. Очаквам след няколко години да видим много по-малък фокус върху това кога точно даден служител работи и по-голям фокус върху резултата, който служителят генерира за бизнеса“.

Да се нядаваме. Междувременно да не разчитаме на магическо решение, почиващо на четиридневна работна седмица или друг фиксиран модел. Панацеята е нещо много по-нюансирано.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:46 | 17.04.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още