Англосферата е по-добра в имиграцията от останалия развит свят

Имиграцията добра ли е за държавите или лоша? Този въпрос винаги ми се струва неправилен, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Зависи от държавата. Дори и да формулираме въпроса чисто икономически, нещата варират. Имиграцията добавя милиони към хазните на някои страни, но има по-двусмислено, ако не и отрицателно, въздействие върху други.

Да вземем някои по-конкретни примери: нарастването на насилието с оръжие в Швеция, приписвано от полицията на банди, ръководени от второ поколение имигранти, е лошо. От друга страна, фактът, че имигрантите и техните деца постоянно са свръхпредставени сред основателите на успешен бизнес, е нещо добро. Ваксините срещу ковид, да не говорим за технологията, която стои зад тях, бяха плод на имиграцията.

Но изпъква поразителен модел, когато погледнем къде са групирани тези различни ефекти: почти всичко изглежда по-добре в Англосферата (англоговорящите страни – бел. прев.) Имигрантите и техните потомци в Обединеното кралство, САЩ и т.н. обикновено са по-квалифицирани, имат по-добри работни места и често печелят повече от местните, докато тези в континентална Европа се справят по-зле. По отношение на фискалното въздействие, имигрантите допринасят за бюджета повече, отколкото получават от него в САЩ, Обединеното кралство, Австралия и Ирландия, но са нетни бенефициенти в Белгия, Франция, Швеция и Холандия.

Езикът и географията несъмнено играят роля. Англосферата се възползва от огромен глобален пул от образовани англоговорящи и от това, че страните в нея имат по-малко сухопътни граници, което позволява повече контрол върху това кой влиза в тях. Но резултатите за имигрантите и за обществото, в което те се установяват, не зависят само от езика и уменията при пристигането им. Някои държави се справят много по-добре със създаването на среда за интегриране на хора с различен произход в икономиката и обществото като цяло.

Експертът по образователна политика Сам Фрийдмън посочва, че във Великобритания второто поколение деца от най-бедните общности в Бангладеш постигат по-добри резултати в училище от средностатистическия бял британски ученик, докато чернокожите британци са по-склонни да посещават университет, отколкото белите. В САЩ завършилите гимназия чернокожи сега е толкова вероятно да запишат четиригодишна колежанска програма, колкото и белите им връстници. Във Франция, обратно, студентите от северноафрикански произход е много по-малко вероятно да напреднат в образованието.

Още по-поразително е как нещата са се променили с поколенията. Децата на имигрантите в Обединеното кралство, САЩ и Канада са имали по-малък „расов дефицит“ в заплатите, отколкото техните родители, но повечето имигранти от второ поколение във Франция и Германия са по-зле от родителите си. По същия начин нивото на бедност сред имигрантите е намаляло през последното десетилетие в Обединеното кралство, САЩ, Австралия и Канада, но се е повишило във Франция, Швеция и Холандия.

Това ярко разминаване може да бъде свързано с неуспешни интеграционни политики в голяма част от Европа. Във Франция десетилетията на социално изключване и враждебен полицейски контрол създадоха вкоренени неравенства. В Швеция една политика постави всички имигранти на обезщетения, докато жилищната политика насърчи сегрегацията. Днес при имигрантите в страната има три пъти по-висок процент на безработица, отколкото при местните, което е най-голямата разлика сред развитите държави.

Изследванията показват, че тази липса на напредък между поколенията е особено вредна. Имигрантите от първо поколение са по-малко замесени в престъпления, отколкото местните граждани, но в своя книга немската етнографка Сандра Буцериус описва как, докато имигрантите от второ поколение в САЩ и Канада продължават да имат по-ниски нива на престъпност от местните, в Германия престъпността нараства рязко сред второто поколение.

Международните сравнения установяват, че хората с имигрантски произход като цяло са със сходни или по-високи нива на престъпност от местните, с изключение на САЩ, Обединеното кралство, Нова Зеландия и Австралия, където те са по-слабо представени в затворническата популация, което е знак за успешна интеграция.

Във всичко - от образование, през работа и доходи, до престъпност - Англосферата изглежда е намерила начин да накара имиграцията да работи поне сравнително добре. Това се отразява в общественото мнение: континенталните европейци са по-склонни да кажат, че имиграцията е лоша за страната им, според данни от Focaldata.

Разбира се, продължаващите неплодотворни дебати около имиграцията в Обединеното кралство и САЩ показват, че дори когато е успешна, тя остава спорна. Материалните доказателства показват ползите от нея, но голяма част от обществеността остава неубедена. Но в свят, в който държавите все повече се конкурират за квалифицирани мигранти, за да си осигурят демографски и икономически тласък, Англосферата изглежда добре позиционирана, завършва Бърн-Мърдок.