Кризата с нелегалната имиграция в САЩ е политически избор, а не някаква непреодолима сила

Политическите условия в САЩ са узрели за рядък напредък по отношение на имиграцията. Въпросът винаги е ставал жертва на дебати от гледна точка на правилния момент. Кое трябва да дойде на първо място – сериозният контрол върху границите или амнистия за нелегалните имигранти, които вече са в страната? Прогресистите, доволни от слабото правоприлагане и нарастващото население, което се очаква да получи правен статут при евентуален компромис, отдавна смятат, че времето е на тяхна страна. Но комбинация от фактори сега променя тази сметка, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на American Compass.

Това, което в един момент изглеждаше като еднократна сензация – републикански губернатори, изпращащи автобуси с нелегални имигранти в градове, неподготвени да се справят с наплива – се превърна в системна криза. Повече от 100 хил. мигранти са пристигнали в Ню Йорк през последната година и половина; 60 хиляди пребивават във временни правителствени убежища там. Масачузетс обяви извънредно положение и неотдавнашно проучване сред като цяло прогресивното население на щата установи, че имиграцията внезапно се е повишила до четвъртия по важност проблем в списъка на жителите.

Общественото възприятие на проблема се усложнява от нарастването на беззаконието при управлението на Байдън. Преходът от строгото правоприлагане на администрацията на Тръмп през 2020 г. към хлабавия подход на новата администрация през 2021 г. доведе до учетворяване на незаконното преминаване на границите до най-високото ниво за всички времена. Тази криза е политически избор, а не някаква непреодолима сила.

Американците преди реагираха с примирение. Но не и този път. Национално проучване, проведено този месец от CBS News, установи, че само 34% от американците одобряват начина, по който Джо Байдън се справя с проблема, при по-ниска подкрепа само за борбата му с инфлацията. Сред латиносите тази цифра е спаднала до 29%, а сред независимите - до 26%. Подобни числа ще разтревожат демократите, тъй като те се насочват към президентски избори, които вероятно ще изправят Байдън срещу бившия президент Доналд Тръмп, за когото имиграцията е знаков проблем. Колко точно ще бъдат притеснени зависи от начина, по който републиканците ще изиграят своята ръка.

Консервативното крило в Републиканската партия настоява за прилагането на граничния контрол от години, но винаги се натъкваше на два политически проблема, които изглеждат все по-преодолими. Единият е предизвикателството да се разкаже положителна история за стремежа към сигурни граници. „Изтъкването защо трябва да контролираме имиграцията ще бъде от съществено значение за постигането на имиграционна политика, с която американците могат да се гордеят“, отбелязва бившият сенатор и главен прокурор на Тръмп Джеф Сешънс.

Подчертаването на негативите на статуквото – трафикът на хора и наркотици, тормозът и експлоатацията – е важно, но не е достатъчно. Консерваторите също така трябва да твърдят, че те също искат щедра и хуманитарна имиграционна система, както повечето американци, но че акцентът върху правоприлагането е единственият начин да се постигне това. Това беше трудно да се продаде в миналото, но сега консерваторите могат да очакват да спечелят спора, че налагането на гранична сигурност не подлежи на преговори и е постижимо.

Другият проблем за консерваторите е бизнес лобито, което жадува за дълбокия пул от евтина и експлоатируема работна ръка, който предоставя нелегалната имиграция. По никой друг въпрос то не използва влиянието си сред Републиканската партия толкова агресивно, както за да подкопае реалните усилия за правоприлагане, а и за да поиска набор от политически непопулярни разширения на легалната имиграция, които размиват посланието и привлекателността на всеки потенциален законопроект. Консерваторите често губят битката само за да задължат работодателите да използват E-Verify, правителствена система за потвърждаване, че новоназначените имат право да работят - скромна мярка, но абсолютна необходимост за всеки ефективен режим на правоприлагане.

Но влиянието на големия бизнес в Републиканската партия намалява. И макар че някои малки фирми зависят в голяма степен от незаконен труд, повечето вероятно биха предпочели да наемат законно и негодуват, че им е наложен изборът между нарушаване на закона или това да бъдат победени от други, готови на по-ниски заплати. Проучване на American Compass сред гласоподавателите на задаващите се първични избори на републиканците установява, че 85% виждат ситуацията, при която работодателите се затрудняват да наемат достатъчно работници, като „затегнат пазар на труда“, което е „добро“, докато 15% смятат това за „недостиг на работна ръка“, което е „лошо“.

Изглежда, че Конгресът върви към финансово блокиране на правителството в началото на октомври, в което налагането на имиграционните мерки ще бъде ключово искане на републиканците. Това ще бъде първата от няколко големи битки през следващата година, в която консерваторите ще имат възможността да се възползват от новооткритата си сила по въпроса. До деня на президентските избори към края на 2024 г. южната граница на Америка може да бъде съвсем различно място.