САЩ вече трябва да се тревожат за демографията

САЩ се нуждаят от национална демографска стратегия. Спадащата имиграция се комбинира с намаление на раждаемостта, което рискува да присъединим страната към клуба на Европа и Източна Азия, където хората са богати на хартия, но се чувстват притиснати от необходимостта да издържат все по-голям брой възрастни, пише Ноа Смит за Bloomberg. 

През 90-те и първото десетилетие на новото хилядолетие САЩ имаха предимство в раждаемостта спрямо другите държави от богатия свят. Но от Голямата рецесия през 2008 г. насам това предимство се изпарява.

Голяма част от това се дължи на силния спад в раждаемостта сред латиноамериканците в САЩ, която сега е под нормата на заместване от 2,1 деца на една жена. Това е не само поради рязкото спадане на имиграцията от латинските страни (тъй като имигрантите обикновено имат повече деца), но и вероятно поради променящите се ценности сред тях. И това се случваше преди пандемията от Covid-19, която понижи още повече раждаемостта. Никой не знае каква част от този коронавирусен спад ще бъде траен.

Имиграцията също намалява. Колегата на Смит Джъстин Фокс е оптимист, като отбелязва, че броят на хората, които стават постоянно пребиваващи в Америка, се е задържал при администрацията на Доналд Тръмп и пандемията. Но броят на новите визи, издадени от САЩ, е спаднал почти наполовина през 2020 г.

Ако този спад се запази, това ще намали броя на хората, които стават постоянно пребиваващи.

С раждаемост под нормата на заместване и намаляваща имиграция Америка е изправена пред застаряващо бъдеще. Делът на възрастните хора спрямо тези в работна възраст вече растеше преди президентството на Тръмп и пандемията, като последните тенденции ще го вдигнат още.

Разбира се, ще отнеме известно време, докато САЩ попаднат в същата категория като Япония, където високата продължителност на живота и хронично ниската раждаемост заедно обусловиха най-възрастното общество в света. Но може би не след дълго САЩ ще започнат да усещат ефекта от застаряването на населението: по-бавен растеж, по-големи изисквания към здравната и пенсионната системи и повече ресурси и време, насочени към грижата за възрастните хора.