САЩ вече трябва да се тревожат за демографията

Застаряването не е икономическа смъртна присъда. Държавите могат да направят редица неща, за да смекчат предизвикателствата, които то представлява. Те могат да използват повече автоматизация, за да компенсират недостига на работна ръка. Могат да насърчат хората да работят по-дълго. В страните, където има разлика в участието на половете в работната сила, правителствата могат да насърчат повече жени да работят, както Япония го направи успешно през второто десетилетие на новото хилядолетие. Може би в САЩ се е отворила пропаст между половете, така че в в запълването й се крият някой възможности.

Но тези мерки стигат само донякъде. Технологиите за автоматизация обикновено са допълнения към живите работници, а не заместители, така че има ограничение колко хора можем да заменим с машини. Същото важи и за възможността да накараме възрастните хора и отпадналите от работната сила да работят повече. Ако САЩ не искат да се превърнат в поредното сиво, стагниращо богато общество, те трябва да привлекат повече млади хора.

Насърчаването на имиграцията е важна част от всяка демографска стратегия. След четири години антиимигрантска реторика и политики американските лидери трябва да заемат проимигрантска позиция, подобна на тази на бившия президент Роналд Рейгън. Нека всички знаят, че вратите на Америка отново са отворени и че тя приветства хора от целия свят. Освен това САЩ трябва да създадат нови програми за активно набиране на такъв тип имигранти, които ще увеличат най-много данъчната база. Двете най-добри идеи са програма, подобна на федералната програма за квалифицирани работници в Канада, и такава, която да позволи на щатите и градовете да спонсорират имигранти чрез зелени карти за работа (отново подобно на канадските).

На следващо място е раждаемостта. Много богати страни се стремят да я повишат, често без успех. Но икономистът Лаймън Стоун, разглеждайки широк спектър от изследвания, заключава, че помощите за хората при повече деца имат скромен ефект върху раждаемостта.

Детските надбавки, които сега се предлагат от президента Джо Байдън, сенатора Мит Ромни и други, биха дали лек тласък на американската раждаемост. Усилията за намаляване на високите разходи за детски грижи също могат да облекчат финансовите и другите разходи за раждане на деца. Не можем да очакваме чудеса от тези мерки - бейби бумът не се завръща - но те може да приближат степента на раждаемост до устойчивото ниво на заместване. Не е нужно да се връщаме чак до 2,1 деца на жена, за да стабилизираме населението - имиграцията може да направи част от това - но задържането около 1,8-1,9, вместо спадане до 1,5, както стана в много богати държави, би било голяма работа.

Най-важното е, че САЩ просто трябва да променят манталитета си. Досега не се е налагало да се тревожим за демографията, но вече не е така. За щастие, някои автори, като Мат Иглесиас, сега енергично призовават за по-голям прираст на населението. Надяваме се този въпрос да получи повече внимание през следващите няколко години.