Реформата на правилата на ЕС за дълга: ЕК каза „Не“ на германското предложение

Германското предложение за реформа на правилата на ЕС за дълга се обсъжда от почти две седмици. Сега вече има и първата реакция от Брюксел - и тя е скептична. Европейската комисия не желае да вземе предвид основните искания на германското правителство за реформиране на Пакта за растеж и стабилност в своя законодателен проект.

Германското правителство предложи всички силно задлъжнели държави от еврозоната да бъдат задължени да изпълняват единна минимална годишна цел за намаляване на дълга. Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис обаче е скептично настроен, че подобен подход би бил ефективен.

„Разглеждаме предложението", заяви Домбровскис пред германския всекидневник Handelsblatt. По принцип обаче ЕК иска да „предостави на силно задлъжнелите държави повече индивидуална отговорност - в съчетание с по-строго прилагане на общите правила". Следователно общите изисквания за намаляване на дълга не се вписват в концепцията на Брюксел.

В съвместен документ Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ), и Джеромин Зетелмайер от мозъчния тръст Bruegel се изказват в подкрепа на предложението на ЕС и против това на Германия.

През следващата седмица ЕК ще представи законодателното си предложение за реформа на Пакта за стабилност и растеж. Срокът е неотложен, тъй като Пактът за стабилност, чието действие беше преустановено през 2020 г. поради пандемията от коронавируса, трябва да влезе отново в сила в края на годината. 

Общ преглед на правилата за дълга

Ако се приложат старите правила, това бързо би довело до претоварване на силно задлъжнелите държави. Комисията не планира нищо друго освен цялостно преразглеждане на правилата за дълга. Вместо на твърди цели за намаляване на дълга тя възнамерява в бъдеще да разчита на по-широк, така наречен „анализ на устойчивостта на дълга", какъвто се използва от Международния валутен фонд. Подобно мнение за първи път застъпи в интервю за Investor.bg и българският вицепремиер Атанас Пеканов преди десетина дни. Според Пеканов страната ни ще иска еднократко изключение от правилата за бюджетен дефицит в разумна граница при оценката си за готовността за присъединяване към еврозоната. 

Въз основа на този нов анализ Брюксел иска да постигне съгласие с всяко правителство за индивидуален многогодишен план за намаляване на дълга. В крайна сметка всеки национален план трябва да бъде одобрен от Съвета на държавите членки.

Германския министър на финансите Кристиан Линднер отхвърля този подход. „Консолидацията на бюджета не е въпрос на преговори", казва Федералното министерство на финансите. „Не могат да бъдат приети предложения, които сочат към смекчаване на Пакта за стабилност и растеж“. 

Преди две седмици Линднер внесе в дебата свое собствено предложение, съгласувано с двете други управляващи партии в Германия. Според неговото предложение страните с висока задлъжнялост трябва в бъдеще да намаляват коефициентите си на задлъжнялост - т.е. дълга като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) - с поне един процентен пункт годишно, а страните със средна задлъжнялост - с поне 0,5 процентни пункта годишно.

Това намаление трябва да продължи, докато държавният дълг вече не е над 60% от БВП. Това е горната граница, която вече е в сила съгласно Договора от Маастрихт.

Критериите от Маастрихт следва да продължат да се прилагат

Според ЕК обаче подобно твърдо изискване противоречи на плана за по-гъвкави правила за дълга. „Основната идея е да се даде на държавите членки по-голяма свобода на действие при формирането на намаляването на дълга и същевременно да се подобри прилагането на правилата", обясни Домбровскис.

Той обеща да определи „ясни критерии", които :ще ни позволят да установим доколко правителствата се отклоняват от плановете си за намаляване на дълга". Това трябва да осигури „прозрачност и равнопоставено третиране на държавите членки". А това е отстъпка пред Германия.

В замяна на това обаче санкциите, които се налагат на държавите в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, ще бъдат отслабени. В миналото са правени опити санкциите да бъдат толкова високи, че правителството да не рискува, каза Домбровскис. „Но на практика се оказа, че санкциите са толкова строги, че де факто не могат да бъдат наложени“. Причината е, че те биха дестабилизирали допълнително и без това изпитващите финансови затруднения държави от еврозоната.

Благодарение на всеобхватните програми за облекчаване на кризите от коронавируса и енергийната криза нивата на дълга в почти всички европейски държави се повишиха значително над допустимия таван от 60%. Понастоящем равнището на дълга на Гърция е 178%, на Италия - 147%, а на Франция - 112%. Германският финансов министър Кристиан Линднер. Снимка: dpa

Въпреки високите нива на дълга има съгласие, че критериите от Маастрихт (общ дълг не повече от 60% от брутния вътрешен продукт, нов дълг не повече от 3% годишно) по принцип трябва да продължат да се прилагат. Спори се обаче как точно и колко бързо държавите могат да постигнат това.

Темпото на намаляване на дълга е спорно

Германското правителство също така прие, че ниво на дълга от 60% не е постижимо за много правителства в обозримо бъдеще. Ето защо Линднер се съгласи да се откаже от старото „правило на една двадесета".

То предвижда, че правителствата трябва да намалят дълговете си до максимум 60% в рамките на двадесет години. Линднер обаче не иска да се откаже напълно от количествените цели. Германският министър на финансите смята, че само с еднакви правила за всички може да се постигне реално намаляване на дълга.

ЕК обаче не иска да се съобрази с германското правителство. Става дума за намиране на правилния баланс, заяви Домбровскис. „По принцип искаме да дадем повече самоотговорност на силно задлъжнелите страни - в съчетание с по-строго прилагане на общите правила. В същото време прозрачността и равното третиране са важни", каза той. Според Брюксел германското предложение е дошло твърде късно.

Бланшар и Зетелмайер имат подобно мнение. В новия си документ двамата икономисти привеждат три аргумента защо анализът на устойчивостта на дълга, предложен от Европейската комисия, според тях е по-добрият подход в сравнение с германското предложение. „Много по-разумно е да се използва цялата релевантна информация за оценка на устойчивостта на дълга, отколкото да се разчита на някакви магически числа", пишат те.

Икономисти срещу „произволни правила"

Разчитането само на няколко показателя, като например дълг или дефицит, не позволява да се разпознаят рисковете за дълга или предизвиква фалшиви тревоги. Според Бланшар и Зетелмайер правителствата също така са по-склонни да се ангажират с план за намаляване на дълга, ако той не е продиктуван от привидно произволни правила. 

Икономистите признават, че анализът на устойчивостта на дълга може лесно да бъде манипулиран чрез промяна на основните допускания. Тази опасност обаче може да бъде намалена, ако предположенията станат прозрачни.

Това, че Бланшар и Зетелмайер подкрепят предложението на ЕС, не е изненадващо. И двамата отдавна се застъпват за анализ на устойчивостта на дълга. И в сравнение с първоначалните им критики тяхната оценка на инициативата от Берлин е доста мека.

След представянето на проектозакона от страна на Европейската комисия следващата седмица обаче споровете около реформата вероятно наистина ще се разгорещят. Линднер обяви, че ще се бори за искането си и има на своя страна съюзници като Австрия и Финландия. Голяма част от Южна Европа е на страната на Европейската комисия. Сега и двата фронта трябва да успеят да намерят компромис, с който всички да могат да живеят.