Разочарованите македонци може да върнат националистите от ВМРО-ДПМНЕ на власт

Гражданите на Северна Македония гласуват на парламентарни и президентски избори, на които дясната опозиция се очаква да изпревари управляващата партия, след като тя не успя да постигне напредък в преговорите за членство на страната в ЕС и изкореняването на корупцията, предава Ройтерс.

Преди изборите не бяха публикувани никакви обществени допитвания, но по-силното от очакванията представяне на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на първия тур на президентските избори миналия месец показва, че избирателите са разочаровани от управляващите социалдемократи. Президентът Стево Пендаровски получи само 20% от гласовете спрямо 40% за кандидатката на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова.     

В училище в населения предимно с албанци западен град Тетово, където в миналото са се случвали инциденти, свързани с изборите, шестима полицаи охраняваха входа на избирателната секция.

Някои от вече гласувалите заявиха, че искат правителство, което е способно да привлече инвестиции и да изкорени корупцията.

„Искам да видя по-голяма чуждестранна помощ в контролирането на държавните институции, тъй като ако оставите на местните хора да го направят, те просто ще си предават корупцията един на друг“, казва 27-годишният Сем Бекири, етнически албанец и работник в сферата на търговията на дребно.

Изборите в сряда включват втори тур на президентските избори и парламентарен вот. Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време и ще бъдат затворени в 19 ч.

Очаква се избирателната комисия да започне да обявява резултатите от 3360 избирателни секции по-късно в сряда.

Ако ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите, бъдещият премиер на страната, който разполага с истинската власт, вероятно ще бъде лидерът на партията Християн Мицкоски.

„Победата ни е близо“, заяви той в понеделник. Неговата партия беше на власт над десет години до 2017 г., когато беше свалена заради обвинения в корупция.

Бившият премиер и лидер на социалдемократите Димитар Ковачески, който ще стане премиер, ако партията му спечели изборите, призова избирателите да подадат бюлетината си в „последното повикване за Европа“.

През 2001 г. НАТО отдалечи Северна Македония от ръба на гражданска война след бунт на етническите албанци и обеща по-бързо интегриране в ЕС и НАТО. Албанците съставляват около една четвърт от 1,83-милионното население на страната.

Северна Македония се присъедини към алианса през 2020 г., но не постигна съществен напредък към интеграция в ЕС отчасти заради противопоставянето на България и Гърция.

„Очаквам промени към по-добро, тъй като до момента бяхме на дъното... От нищо не съм доволен. Всичко е катастрофа, корупцията е на първо място, всичко, свързано със съдебната система, дори някои африкански страни са по-добре“, каза 45-годишният административен служител Игор Лазарев, след като гласува в училище от времето на комунизма в центъра на Скопие.

Споразумението през 2017 г. за промяна на името на страната от Македония на Северна Македония прекрати спора с Гърция, но България наложи вето през 2020 г. с искане на конституционни промени заради проблеми с малцинствата, историята и езика. Според мнозина граждани на Северна Македония това е атака срещу тяхната национална идентичност.

Международният институт за  близкоизточни и балкански изследвания в Любляна счита, че победа на ВМРО-ДПНЕ може да усложни още преговорите за присъединяване към ЕС предвид противопоставянето ѝ на споразуменията с Гърция и България.

„Отмяна на вече подписани и ратифицирани международни договори и задължения и тяхното предоговаряне ще означават загуба на още 20-30 години... и отказ от евроатлантическия път на страната“, отбеляза институтът.

10-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ при премиера Никола Груевски приключи през 2017 г. с голям скандал с подслушване. Груевски избяга в Унгария и е там до днес. През 2022 г. съд в Северна Македония го осъди задочно на седем години затвор, припомня Financial Times.

Дори при новото си ръководство ВМРО вероятно няма да стане конструктивна сила, която подкрепя напредъка в преговорите с ЕС, счита старши съдружникът в Carnegie Europe Димитър Бечев. „Теоретично Мицкоски може да направи обратен завой, ако успее да го оправдае пред избирателите си, но това може да се окаже пожелателно мислене“, отбелязва той.

Ако не постигне абсолютно мнозинство в 120-местния парламент, ВМРО-ДПМНЕ вероятно ще се нуждае от коалиционен партньор.

Много ще зависи от резултатите на партиите на етническите албанци. Представляващи една четвърт от населението на страната, тези партии могат и често се озовават в ролята на балансьори. Бечев казва, че те са склонни да подкрепят силно ЕС, но имат вътрешни спорове, затова въпросът ще бъде коя от тях ще покани Мицкоски за сформиране на правителство.