ЕЦБ ще продължи да повишава лихвите, ако ръстът на заплатите не се забави

Инвеститорите подценяват колко още ще нараснат вече високите лихви по заемите в еврозоната, предупреди ръководителят на Белгийската централна банка и допълни, че ще се съгласи със спиране на повишаването на лихвите, едва когато ръстът на заплатите започне да се забавя, пише Financial Times.

„Очакваме ръстът на заплатите и основната инфлация да се забавят преди да стигнем до етап, в който можем да направим пауза“, отбелязва Пиер Вунш, който е в Управителния съвет на Европейската централна банка, определящ лихвата.

Вниманието му върху ръста на заплатите вдига летвата относно условията, които трябва да бъдат изпълнени преди ЕЦБ да спре да повишава лихвите. Централната банка вече повиши депозитната си лихва с безпрецедентен темп от -0,5% миналия юли до 3% през март.

„Няма да се изненадам, ако се наложи да стигнем до 4% в даден момент“, отбелязва Вунш и допълва, че лихвите може да нараснат повече от очакванията на инвеститорите, които залагат, че депозитната лихва на ЕЦБ ще достигне малко над 3,75%. Инвеститорите очакват ЕЦБ да продължи да повишава лихвите повече, отколкото Федералният резерв в САЩ и Английската централна банка, които се очаква да вдигнат лихвата си с четвърт процентен пункт следващия месец.

Няколко членове на Съвета на ЕЦБ заявиха, че очакват ново повишаване на лихвата на следващото заседание на 4 май, но повечето изчакват данни за банковото кредитиране и инфлацията преди да решат дали да забавят темпа на вдигане на лихвите до четвърт пункт.

Някои членове на Съвета са притеснени, че сътресенията в банковия сектор от миналия месец след колапса на Silicon Valley Bank и принудителното спасяване на Credit Suisse ще намалят кредитирането и необходимостта от повишаване на лихвите.

Но Вунш отбелязва, че ръководителите на белгийски банки, с които се е срещнал миналата седмица, са му казали, че не планират да намалят предоставянето на кредити в отговор на сътресенията.

„Не че харесвам повишаването на лихвите“, казва Вунш, който работи в Белгийската централна банка осем години преди да поеме ръководството през 2019 г. и да стане един от членовете на Съвета на ЕЦБ с „ястребови“ възгледи, като често настоява за по-високи лихви.

„Винаги се опитваме да постигнем меко кацане и никой няма да се осмели за разруши икономиката, но нямам никакви индикации, че това, което правим, е твърде много“, отбелязва Вунш.

Почасовите разходи за труд в 20-членната еврозона са нараснали с рекордните 5,7% през четвъртото тримесечие на годишна база, като са надминали темпа на покачване на заплатите в САЩ.

Германският профсъюз Verdi договори двегодишна сделка през уикенда за повишаване на заплатите на около 2,5 млн. служители в публичния сектор и за прекратяване на стачките. Сделката ще означава, че служителите ще получат поредица от еднократни плащания на обща стойност 3000 евро до февруари 2024 г., след което заплатите им ще бъдат повишавани с 200 евро на месец плюс допълнително увеличение с 5,5%.

Анализатори от Barclays заявиха, че сделката е равносилна на годишно повишаване на заплатите с 5% в съответствие с очаквания ръст на заплащането в еврозоната тази година. Но това е под инфлацията в Германия от 8,7% през миналата година и под първоначалното увеличаване на заплатите с 10,5%, поискано от Verdi.

В Белгия, една от малкото европейски страни, в които заплащането все още е официално свързано с инфлацията чрез клаузи за индексация, много служители получиха повишение на заплатите с 10% в началото на тази година.

Вунш отбелязва, че вече има ясни признаци за „втори кръг ефекти“ в блока, тъй като служителите искат по-високи заплати, за да компенсират нарасналите разходи за живот и това тласка цените още по-нагоре.

„Не съм фетишист. Няма да повишавам лихвите дори по време на рецесия, само защото имаме инфлация от 2,3% или от 2,1% в прогнозния двегодишен период. Но все още не виждам инфлацията да върви в правилната посока“, отбелязва Вунш.

Той призовава правителствата да започнат да намаляват бюджетните си дефицити, още преди да оттеглят обхватните си субсидии за енергия и горива.

„Имаме нещо като слаба форма на фискална доминация. Базовият случай е да повишим лихвите, но има рискове, че нещо ще се случи, политическа криза в дадена страна, която ще ни изправи пред фискални последици“, казва Вунш.