fallback

Избледняващото търговско наследство на Урсула фон дер Лайен

Геополитическите амбиции на ръководството на ЕК са попречили сключването на иначе възможни сделки, според дипломати

18:57 | 10.12.23 г. 20

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен прекара голяма част от последните четири години в обикаляне по света в търсене на възможности за търговски сделки. Навъртените въздушни мили обаче така и не се превърнаха в реалните споразумения, които тя се стремеше да подпише, след като през 2019 г. стартира своята „геополитическа“ Комисия със смело обещание да „насърчава и защитава интересите на Европа чрез отворена и справедлива търговия“.

Последният неуспех – Фон дер Лайен беше принудена да отмени пътуването си за срещата на върха в Рио де Жанейро, където трябваше да сключи търговска сделка с групата на южноамериканските държави Меркосур. Споразумението се подготвя повече от две десетилетия, пише Politico.

Преговорите се провалиха заради смяната на правителството в Аржентина и новата публична опозиция от президента на Франция Еманюел Макрон. Така или иначе сделката винаги е изглеждала трудна, с опозиция и от двете страни.

Дали обаче в крайна сметка Урсула фон дер Лайен не обеща твърде много в стремежа си да разнообрази икономическите отношения на Европа и да я отдалечи от Китай?

„Това беше злополука, която всички очакваха да се случи“, коментира Филип де Бер, управляващ партньор и търговски експерт в адвокатската кантора Van Bael and Bellis. „Дискурсът на Фон дер Лайен беше твърде оптимистичен предвид ограничените инструменти, с които разполага“, допълва той.

Търговията е една от областите на политиката на ЕС, за които Комисията на Фон дер Лайен носи цялостна отговорност. Институцията преговаря от името на всички 27 страни членки на блока, някои от чиито лидери са предпазливи да излагат гласоподавателите на търговска конкуренция на фона на кризата, породена от пандемията, войната в Украйна и инфлацията.

В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през юни 2024 г., Брюксел осъзнава, че е практически невъзможно да сключи повече търговски сделки във все по-политизирания климат.

Търговията „е една от слепите точки в тази Комисия“, според Оскар Гвинея, старши икономист от мозъчния тръст ECIPE. „Всички чакаха Меркосур да осигури някаква полза, някаква печалба за свободната търговия. Това обаче не се случи и няма и да се случи“, казва експертът.

Златната кокошка

Когато в наши дни ЕС говори за търговия, това означава и околна среда. Стремежът на блока да наложи допълнителни клаузи за устойчивост на своите търговски партньори също отразява политическата промяна в Брюксел след европейските избори през 2019 г.

В случая с Меркосур ЕС иска да добави приложение за устойчивост към търговско споразумение, което вече е сключено. Южноамериканският блок, който включва Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай, се съпротивлява на този план.

„Всички се опитват да претоварят търговските споразумения с нетърговски цели“, посочва де Бер. Според него това е убило „кокошката, която снася златните яйца“.

 

 

 

Комисията обаче стои зад този подход. „Търговската политика на ЕС действа във време на безпрецедентни геополитически, икономически и климатични предизвикателства“, коментира търговският говорител Олоф Гил. „Изправена пред такава реалност, търговската политика е много повече от търговия“, допълва говорителят на ЕК.

Междувременно Индонезия и Малайзия водят дело срещу новите правила на ЕС за борба с обезлесяването. Китай гласно се противопостави на въглеродния граничен данък на ЕС.

Добавянето на общи политически цели към търговските сделки изправя радетелите за свободна търговия срещу по-протекционистките гласове в рамките на ЕС. Дори ако Брюксел е отговорен за договарянето на търговски споразумения, държавите членки имат последната дума за търговските споразумения при гласуване в Съвета на ЕС. Така Комисията често е на ръба по отношение на това, което може да предложи на трети страни.

За Франция, традиционно по-протекционистки глас, оценката за Комисията е положителна. „Голямата заслуга на тази Комисия е, че нейната търговска политика е много по-балансирана. Тя постигна успех с това, което наричаме „настойчивост“, според френски дипломат, пожелал анонимност. Комисията „даде нова насока, която беше много по-добре адаптирана към предизвикателствата, пред които сме изправени днес“, допълва източникът на медията.

Междувременно Париж не направи никакви усилия да скрие облекчението си, след като търговското споразумение с Меркосур пропадна.

Осуетени амбиции

За да си осигури сделки, ЕС разбра, че трябва да се обърне към приятелски настроените страни – като Австралия, Нова Зеландия и Меркосур, а не към враждебните държави. Този месец се очаква подписването на сделка с Чили, която ще позволи достъп до огромните запаси от литий в страната - минерал от решаващо значение за целта на Брюксел да стане световен лидер в производството на батерии.

Сключването на сделка с Нова Зеландия беше символична, макар и незначителна победа – двустранната търговия със стоки е на стойност 7,8 млрд. евро през 2021 г., което е само 0,2% от общата търговия на ЕС.

Сделката с Мексико е все още неясна. Преговорите са в застой заради енергийната глава и цялостната структура на споразумението.

От Комисията казват: „ЕС има най-широката мрежа от търговски споразумения в света, със 74 партньори, и продължава да развива тази мрежа въз основа на привлекателността на единния пазар. Това поставя високо летвата по отношение на ангажиментите за устойчивост“.

Когато обаче настъпи критичното време за преговори с големите играчи, нещата продължават да се разпадат. За изненада на Брюксел и въпреки че сделката е на масата, Австралия се отказа от преговорите през октомври за квотите за говеждо и овче месо. Перспективите за сключване на споразумение преди 2025 г. избледняват.

„Арогантността на ЕС уби сделката“, казва дипломат от трета страна във връзка с преговорите.

Лидерите на ЕС също си тръгнаха с празни ръце след неотдавнашната среща на върха в Канада. Резултатът – само потвърждаване на съществуващото партньорство.

Критичната сделка за полезните изкопаеми със САЩ за отключване на достъпа до данъчни кредити съгласно Закона за намаляване на инфлацията се разпадна в навечерието на срещата на високо равнище през октомври. Междувременно спорът за стоманата, датиращ от президентството на Доналд Тръмп, продължава да тлее, като двете страни са в противопоставяне дали да удължат съществуващото търговско примирие до 2024 г.

Неуспехът да се сключи търговско споразумение със САЩ отразява различията между търговския отдел на Комисията, който настоява всяка сделка да спазва глобалните търговски правила, и екипа на Фон дер Лайен, който настоява за по-креативни начини за разрешаване на спора с Вашингтон.

„Политическата част на Комисията изглежда е забравила, че търговската политика е много детайлна и засяга много чувствителни въпроси от национален интерес за държавите членки“, посочва дипломат. „Особено със САЩ геополитическите амбиции на председателя на Комисията попречиха на сключването на сделки, които биха били възможни“, допълват други дипломати.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:58 | 10.12.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още