Икономическите грешки на Ердоган вещаят мрачни дни за турците

Много турци са притеснени и засрамени от понижаването на жизнения си стандарт, като плащат цената за минали икономически грешки на президента Реджеп Ердоган, дори когато има признаци, че страната започва да излиза от кризата си с разходите за живот, пише Ройтерс.

Шест години на тежка инфлация в съчетание с рязко ограничаване на кредитирането през миналата година доближават пенсионери и работещи хора до ръба на бедността, показват данни. Това подлага социалната тъкан на Турция на изпитание повече от всеки друг път по време на над 20-годишното управление на Ердоган.

Турците казват, че сега помагат със средства на пенсионирани родители и баби и дядовци в промяна на турските обичаи, въпреки че самите те също изпитват затруднения да плащат месечните си сметки и се отказват от скромни прояви на лукс като посещения в ресторанти.

Ердоган призова за търпение, но 2024 г. се очертава като най-тежката от едно поколение насам за турците, чието икономическо състояние бързо се влоши след първия от поредица валутни сривове през 2018 г.

„Може още да ходя, но не живея истински“, казва 73-годишният Фетах Дениз, чиято месечна пенсия от 13 хил. турски лири (393 долара) е три пъти по-ниска от определената линия на бедност за човек в неговото положение, затова децата му трябва да му помагат.

На събирания по празници той избягва внучето си, тъй като няма допълнителни пари, които да му даде, „бедата на много почтени и традиционни хора в нашето общество“, казва Дениз, който помага в ръководството на асоциация на пенсионерите в квартала на работническата класа „Бейрампаса“ в Истанбул.

Друг пенсионер, 69-годишният Мустафа Ялчин, казва, че останал през нощта в болница по време на пътуване до Газиантеп, защото не можел да си позволи хотел и не искал да бъде в тежест на близките си там, които щели да се чувстват длъжни да го хранят.

Правителството предложи този месец подкрепа, която трябва да повиши средната месечна пенсия до около 14 хил. турски лири спрямо 12 хил. в момента.

В същото време над половината от работещите хора живеят с или около минималната заплата от 17 002 лири, която не се очаква да бъде увеличена въпреки призивите от политическата опозиция.

За сравнение, линията на бедността се изстреля нагоре до 61 820 лири (1870 долара) за четиричленно семейство в Анкара, съобщи водещият профсъюз Turk-Is в доклад от миналия месец. Друг профсъюз, DISK, установи, че средната пенсия миналата година се е равнявала на една шеста от тези в страните от Централна Европа.

Преосмисляне на Ердоган

Подобни затруднения може да подкопаят подкрепата за Ердоган, считат социолози, особено след като пенсионерите допринесоха за най-тежката изборна загуба на неговата консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на местните избори през март.

В момент, когато икономиката се забавя още, а работодателите съкращават работни места, каквито са очакванията и за следващите месеци, това може да подложи на изпитание търпението на Ердоган към програмата за обрат в икономиката, която той задейства миналата година, когато избра Мехмет Шимек за финансов министър.

От юни 2023 г. новото ръководство на централната банка повиши лихвите от 8,5% на 50%, най-високото ниво в страна с развиваща се икономика, за да охлади инфлацията, която надхвърли 75% през май.

Това е шокираща промяна спрямо предходните пет години, когато Ердоган, който се определя като „враг“ на лихвите, прокара политика на лесни пари, за да подкрепи икономическия растеж въпреки увеличаващите се цени и уволни петима гуверньори на централната банка.

Основно в резултат на тази неотродоксална политика лирата отписа над 85% от стойността си спрямо долара от 2018 г. насам, повечето чуждестранни инвеститори напуснаха страната, а резервите в чуждестранна валута достигнаха историческо дъно преди в крайна сметка да се възстановят тази година.

Ердоган многократно подкрепи новата програма, а централната банка твърди, че лихвите ще останат високи. Анализатори казват, че инфлацията е започнала устойчив според тях спад през юни, докато рейтинговите агенции повишиха перспективите пред турските активи и много чуждестранни инвеститори се завръщат.

В капан

Но на улиците последиците са сурови. 28-годишната Силан получава редовно повишение на заплатата, работейки в частния сектор, но казва, че все още не може да живее комфортно в Истанбул само с 5000 лири на месец и не може да си позволи да напусне.

„Чувствам се в капан. Не можем да живеем живота, който смятаме, че заслужаваме“, отбелязва тя.

Наематели и собственици на имоти често водят ожесточени спорове заради цените в момент, когато инфлацията при жилищата почти се удвои през миналата година, а цените на жилищата се повишиха с близо 50%.

В Истанбул цените в ресторантите доближават тези в Лондон и Дубай. „Храненето навън и ваканциите са напълно немислими“, казва 58-годишният Айнур, който работи във финансова компания.

„Не искаме да идват хора у дома, защото не можем да си позволим да ги посрещнем. Социалният ми живот приключи“, допълва той.

Неотдавнашно допитване на института Konda установи, че половината от участниците „едва“ свързват двата края, а 30 на сто са в още по-лошо положение. Около 83% казват, че Турция е в икономическа криза.

Заради повишенията на лихвите заемите са недостъпни за мнозина, но те също така правят лихвите по депозитите в лири привлекателни за хората с активи. Годишната лихва почти се е удвоила до над 60% за една година, сочат данни.

64-годишната Гюлсерен продала няколко имота в Измир и инвестирала в няколко сметки с висока лихва, за да „поддържа“ жизнения си стандарт. „Но дори това не е устойчиво, защото общите ни спестявания също намаляват заради инфлацията“, казва  тя.