Тръмп, Байдън и Харис загърбиха икономическите принципи

Твърде рано е да се прогнозира победителят на президентските избори в САЩ през ноември, но не и твърде рано да се прогнозира губещият: икономиката, пише колумнистът на Wall Street Journal Грег Ип.

Икономистите обикновено са против ценовия контрол, митата, дискриминационните данъци и по-големите бюджетни дефицити. Доналд Тръмп, Джо Байдън и Камала Харис обаче приемат някои или всички от тях.

Разбира се, никой не очаква икономическите принципи винаги да имат предимство пред другите приоритети. И има моменти, когато контролът на цените, митата и дефицитите всъщност са добра икономическа политика.

Но кандидатите за президент не просто ерозираха икономическите принципи тази година; те ги загърбиха изцяло. Сякаш искаха да покажат среден пръст на икономическата ортодоксия.

„Никой ли не слуша вече икономистите?“, попита икономистът от Колумбовия университет в Ню Йорк Глен Хабърд, който председателстваше Икономическия съвет при президента Джордж Буш-младши. „Икономистите не изглеждат много ангажирани нито в кампанията, нито във вътрешните решения в последните администрации.“

Разбира се, тези идеи изглеждат политически хитри. Но ако бъдат приложени, те може да се върнат, за да преследват бъдещ президент, който разбира колко вредни или непрактични са те.

Без данъци върху бакшишите

Данъчната политика обикновено включва компромис между справедливост (справедливо отношение към хората) и ефективност (подобряване на растежа и благосъстоянието на потребителите). Предложението на бившия президент Тръмп за премахване на данъците върху бакшишите, бързо възприето от Харис, успява да бъде както несправедливо, така и неефективно.

То е несправедливо, защото би натоварило повече хората, получаващи пари най-вече чрез заплати, като например готвачи, отколкото подобни хора, получаващи предимно бакшиши, като например сервитьори.

То е неефективно, защото възнаграждава тромава и често произволна форма на компенсация. Изследванията установяват, че бакшишите са слабо свързани с качеството на услугата. Бакшишите оцеляват благодарение на социалните норми и психологическите пристрастия: ресторантите, които заменят бакшишите с по-високи заплати, трябва да повишат цените, но клиентите предпочитат по-ниски цени в менютата, въпреки че общите им разходи (включително бакшишите) са същите.

Когато бакшишите вече не се облагат с данък, служителите и работодателите ще се опитат да се възползват, като определят повече възнаграждения като бакшиши. Губещите: потребители, които вече негодуват срещу бакшишите, често преди услугата да бъде предоставена. Предполага се, че данъчните облекчения насърчават неща, които харесваме, като деца и собственост върху жилище; това прави обратното.

Контрол на цените и наемите

САЩ не са имали контрол върху заплатите и цените в цялата икономика от началото на 70-те години на миналия век и Харис не ги предлага сега.

Тя и Байдън предлагат нещо по-тясно: отнемане на федералните данъчни облекчения от корпоративните наемодатели, които повишават наемите с повече от 5%, и борба със „спекулата“.

По дух това е подобно на съществуващите федерални, щатски и местни закони, които регулират цените на застраховките и лекарствата, включително по време на природни бедствия. Но както при официалния ценови контрол, то потиска съществената роля на по-високите цени: привличане на ново предлагане и насърчаване на заместване с по-евтини алтернативи.

Контролът на цените е оправдан, когато няколко компании се радват на пазарна мощ, защото са монополисти или олигополисти, или поради извънредна ситуация. Тези условия не важат за апартаментите или храните.

След като наемите на апартаментите скочиха по време на пандемията, строителните предприемачи отговориха, като построиха рекордно количество нови единици. Благодарение на този поток от предлагане, новите наеми сега падат, според Министерството на труда.

Алексей Александров, бивш главен икономист на Федералната агенция за жилищно финансиране, каза, че никой строителен предприемач на многофамилни сгради не контролира достатъчно голяма част от пазара на апартаменти, за да има пазарна мощ. Въпреки че някои наемодатели са обвинени в картелиране, „ето защо имаме... антитръстови закони“.

Временният таван на наемите няма да има голям ефект, тъй като наемите така или иначе не се повишават много, казва Александров. Ако се възприемат като постоянни, строителните предприемачи ще се опитат незабавно да повишат наемите, да проверяват по-строго наемателите, да построят по-малко от засегнатите сгради (повече от 50 единици) или да превърнат апартаментите в кооперации, каза той.

Тъй като Харис не е обяснила как би действала нейната забрана на спекулата, нейните ефекти не могат да бъдат предвидени. Законопроект, спонсориран от демократическата сенаторка Елизабет Уорън от Масачусетс, ще накаже компаниите, които се хвалят с повишения на цените, което със сигурност ще намали хвалбите, ако не и увеличенията на цените.

Тръмп определи предложенията на Харис като социализъм, но той също има слабост към контрола на цените. Като кандидат и президент той редовно призоваваше Medicare (здравното осигуряване за инвалиди и хора над 65 години – бел. прев.) да преговаря за цените на лекарствата. Най-накрая това се случи тази година, при Байдън. Като се има предвид размерът на Medicare и санкциите за несъдействие, фармацевтичните компании смятат това за равносилно на контрол върху цените.