Дълговата криза в Африка може да има катастрофални последици за света

Когато лихвените проценти внезапно се повишиха, страните бяха принудени да вземат нови заеми на висока цена, за да изплатят парите, които преди това са взели назаем. Инвеститорите също успяха да наложат скъпи условия по заемите като рискова премия. Правителството на Кения плати повече от 10% по международни облигации, за да изплати падежиращ дълг от 2 млрд. долара.

Държавите, които заемат повече, отколкото могат да си позволят, в крайна сметка изпитват силна икономическа и социална болка, тъй като производството се срива, заетостта намалява, а инфлацията и бедността нарастват. Системният проблем, казва Индермит Гил, главен икономист в Световната банка, е, че кредиторите, които също са взели лоши решения, като са предоставили твърде много кредити, често не плащат финансова санкция.

„Това е голяма слабост в начина, по който работи системата“, добавя Гил.

Надвисналият дълг оставя държавите неспособни да направят такъв тип инвестиции, които биха могли да поставят икономиките им на стабилна основа и което би им позволило да изплатят заемите си. Парите, предназначени за икономическо развитие, в крайна сметка се източват. Спешни заеми от международни институции като Международния валутен фонд и Световната банка са били използвани за изплащане на частни чуждестранни кредитори или Китай.

В Кения например централната банка обяви през юни, че частните кредитори ще получат 500 млн. долара, взети назаем от Световната банка.

Междувременно проучване на Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет показва, че китайското кредитиране за Африка през 2023 г. нараства за първи път от години. Отпуснатата сума е в размер на 4,61 млрд. долара, като тя е значително по-малка в сравнение с предоставените заеми преди пандемията от коронавируса.

В първите дни на глобалния инфраструктурен проект на китайския президент Си Дзинпин, инициативата „Един пояс, един път“, заемите на Китай за Африка надхвърляха 10 млрд. долара всяка година, припомнят авторите на доклада.

Това кредитиране спадна рязко в началото на пандемията от COVID-19 и остана ниско заради икономическото забавяне в Китай и ревизиите на дълговете, които започнаха в някои африкански страни.

Докладът на Бостънския университет открива няколко тенденции при анализа на заемите на Китай към осем африкански държави и две регионални финансови институции, отпуснати през 2023 г. Изследователите казват, че повече от половината пари са заети на африкански многостранни банки. Това вероятно е форма на смекчаване на риска от страна на Пекин.

Китай продължава да кредитира и три традиционни кредитополучатели в Африка - Ангола, Нигерия и Египет. Пекин отново се ангажира и с енергийни заеми след двугодишна пауза – отпуснати са кредити за три проекта за възобновяема енергия в Африка през 2023 г. за слънчева и вятърна енергия.

Критиците обвиняват Китай, че вкарва африканските страни в „капан за дълг“, чрез които големи суми, дължими на китайски компании, правят африканските правителства зависими от Пекин икономически и политически.