МВФ: Световният държавен дълг ще надхвърли сто трилиона долара тази година

Общият външен дълг на света ще надхвърли сто трилиона долара тази година за първи път и може да нарасне по-бързо от прогнозите, тъй като политическите нагласи благоприятстват по-високи разходи, а бавният растеж увеличава необходимостта от заеми и разходи, съобщи Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Ройтерс.

Новият доклад на фонда Fiscal Monitor сочи, че световният публичен дълг ще достигне 93% от брутния вътрешен продукт до края на 2024 г. и ще доближи 100% до 2030 г. Това ще надхвърли връхната точка от 99% по време на Covid-19. Дългът ще бъде и с десет процентни пункта над нивото от 2019 г., преди пандемията да увеличи рязко държавните разходи.

Докладът, който е публикуван седмица преди годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, сочи, че има основания да се смята, че бъдещите нива на дълга може да са много по-високи от прогнозираното в момента, включително поради желанието на САЩ, най-голямата икономика в света, да харчат повече.

„Несигурността около фискалната политика нараства и политическите червени линии за данъчното облагане стават по-ясно установени“, пише МВФ. „Натискът за повече разходи в отговор на зеления преход, застаряването на населението, притеснения за сигурността и предизвикателствата пред дългосрочното развитие се засилва“, допълва фондът.

Предизборни обещания за разходи

Безпокойството на МВФ относно нарастващите нива на дълга е изразено три седмици преди президентските избори в САЩ, като и двамата кандидати обещават нови данъчни облекчения и разходи, които може да добавят трилиони долари към федералните дефицити.

Плановете на кандидат-президента на Републиканската партия Доналд Тръмп за намаляване на данъците ще добавят около 7,5 трлн. долара нов дълг за десет години, над два пъти повече от дълга от 3,5 млрд. долара, който биха добавили плановете на вицепрезидента Камала Харис, която е номинацията на Демократическата партия, сочат изчисления на мозъчния тръст Committee for a Responsible Federal Budget (CRFB).

Според доклада прогнозите за дълга обикновено подценяват действителните резултати със значителни маржове, като действителното съотношение между дълга и БВП за следващите пет години е средно с 10% по-високо спрямо първоначалните прогнози.

Дългът може да нарасне още по-значително поради слабия растеж, по-затегнатите условия за финансиране и по-голямата несигурност относно фискалната и паричната политика в системно важни икономики като САЩ и Китай. Докладът включва „значително по-негативен сценарий“ с фактори, които показват, че глобалният държавен дълг може да достигне 115% от БВП само за три години, с 20 процентни пункта повече спрямо сегашните прогнози.

Спирачки пред разходите

МВФ повтори призивите си за по-голяма фискална консолидация, като отбеляза, че сегашната среда със стабилен растеж и ниска безработица е добър момент да се направи това. Но фондът допълни, че сегашните усилия, които се равняват средно на 1% от БВП за шест години от 2023 до 2029 г., са недостатъчни, за да се намалят или стабилизират дълговете.

За постигането на тази цел ще е нужно общо затягане от 3,8%, но в САЩ, Китай и други страни, където не се очаква БВП да се стабилизира, ще бъде необходимо значително по-голямо затягане на фискалната политика.

Очаква се този месец САЩ да обявят фискален дефицит за 2024 г. от около 1,8 трлн. долара, или над 6,5% от БВП, съобщи Службата по бюджета на Конгреса.

МВФ допълва, че САЩ и други страни, където според прогозите дългът ще продължи да расте, включително Великобритания, Бразилия, Франция, Италия и Южна Африка, може да бъдат изправени пред скъпи последици.

„Отлагането на корекциите ще означава само, че в крайна сметка ще бъде нужна още по-голяма корекция, а изчакването може да бъде и рисковано, тъй като опитът от миналото сочи, че високият дълг и липсата на надеждни фискални планове може да предизвикат негативни пазарни реакции и да ограничат възможностите на страните да се справят с бъдещи сътресения“, коментира Ера Дабла-Норис, заместник-директор на МВФ по фискалните въпроси.

Тя допълни, че съкращенията на публичните инвестиции или на социалните разходи обикновено имат значително по-голямо отрицателно въздействие върху растежа, отколкото лошо насочени субсидии като за горивото. Някои страни имат възможности да разширят данъчната си основа и да подобрят ефективността при събирането на данъците, а други могат да направят данъчните си системи по-прогресивни, като налагат данъка върху капиталовата печалба и доходите по-ефективно, отбеляза Дабла-Норис.