ОИСР: Азия ще остане локомотивът на световния растеж, но Китай май вече не е лидер

Глобалната икономика ще поддържа стабилен ръст от 3,2% през 2024 г. и 3,3% през 2025 г., сочат прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), представени днес. Анализиторите на организацията отбелязват, че Азия продължава да допринася за увеличаването на световния брутен вътрешен продукт (БВП), но сега данните показват известни изменения.

Доскоро икономистите бяха свикнали да разчитат на Китай като локомотив на този растеж, но сега очакванията на ОИСР са за плавно забавяне на ръста на китайската икономика - до 4,9% през 2024 г., 4,7% през 2025 г. и 4,4% през 2026 г. За сметка на това на преден план излиза Индия - с очакван ръст на икономиката от 6,8 на сто през тази година, леко ускоряване до 6,9% през 2025 г. и отново плавно връщане до 6,8% през 2026 г.

За сравнение, страните от ОИСР ще отчетат скромен растеж, ако бъде сравнен с периода преди пандемията - от 1,9% и през 2025 г., и през 2026 г.

Прогнозата за еврозоната е позитивна и оценките сочат ускоряване на ръста на икономиката от 0,7% през тази година до 1,3% през 2025 г. и 1,5% през 2026 г.

Позитивизмът обаче е ограничен от опасенията за геополитическото напрежение, инфлацията и евентуални сътресения на финансовите пазари, сочат още от ОИСР в своята прогноза. Уязвими са както развитите, така и развиващите се икономики. Евентуален протекционизъм и "обръщане навътре" на държавите също биха влошили икономическата активност.

Очаквано изменение на БВП на годишна база. Графика: ОИСР

Експертите оценяват, че нови катаклизми на енергийните пазари или веригите за доставки могат отново да повишат инфлацията и да забавят глобалния растеж. Все пак на този етап инфлацията изглежда започва да влиза под контрола на централните банкери, а безработицата в световен мащаб е на исторически ниско ниво.

Данните на ОИСР потвърждават очакванията на анализатори и на Международния валутен фонд (МВФ) за рязко забавяне на руската икономика. Макар и във война, на този етап страната запазва по-високо от средното за Европа ниво на икономически растеж (очаквани 3,9% през 2024 г.), подкрепен основно от публичните разходи, свързани именно с войната в Украйна. През следващите две години обаче ръстът ще бъде около и под 1%.

Инфлацията ще се задържи висока, макар и прогнозата за 2025 г. е за ниво от 7 на сто, тоест забавяне спрямо 8,2% през 2024 г. Анализаторите очакват края на декември, когато ще се проведе заседанието на руската Централна банка и гуверньорът Елвира Набиулина ще трябва да реши дали да приеме инфлационния натиск, или да повиши лихвата отново, вероятно до 25%. Според прогнозата на ОИСР, а и очакванията на много икономисти, централната банка няма да успее да успокои ръста на цените поне още няколко месеца. Едно от усложненията е отслабването на руската рубла в резултат на новите санкции, въведени от САЩ срещу "Газпромбанк".

Като цяло очакванията на ОИСР са за ограничаване на инфлацията в страните от Г-20 и членовете на организацията на фона на очакваното поевтиняване на храните и енергийните продукти. Фактор за ускоряване на инфлацията обаче е секторът на услугите, отбелязва още организацията.

Очакванията са, че инфлацията през 2024 година ще достигне до 5,4% в страните от Г-20 и 5,2% - за членовете на ОИСР. Догодина обаче темпът ще се забави до съответно 3,5% и 3,7%, а през 2026 г. – до 2,9%.

В еврозоната инфлацията ще бъде около нивото, препоръчано от Европейската централна банка (ЕЦБ) - 2,4% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. Забавя се инфлацията и в САЩ - до 2,5% през тази година и 2,1% догодина.

Очаквано ниво на инфлация. Графика: ОИСР

Нивото на безработицата в световен мащаб е исторически ниско и това на пръв поглед е позитивна новина, но всъщност подсказва за бъдещи сериозни проблеми. Те са свързани най-вече със застаряване на населението и реална липса на работна ръка за много икономически сектори. Това е сериозен риск за растежа на икономиката, се казва още в анализа на ОИСР.

Организацията призовава за инвестиции - публични и частни, за подобряване на уменията на работещите, както и реформи в образованието и насърчаване на ученето през целия живот, за да бъде отговорено по-добре на нуждите на трудовия пазар.

Липсата на подготвени хора може да блокира цифровизацията на икономиката и енергийния преход, предупреждават още от ОИСР.