Върховенството на закона в Полша зависи от президентските избори на 1 юни

Действащият президент Анджей Дуда успя да блокира повечето усилия на правителството за възстановяване на върховенството на закона. Това може да се промени след вота в неделя, 1 юни.

Спирането на усилията на Полша да възстанови върховенството на закона и да се върне напълно в основните редици на ЕС ще се реши на президентския вот в неделя, пише Politico.

Кметът на Варшава и либерал Рафал Тшасковски, подкрепян от министър-председателя Доналд Туск, влиза в битка с десния Карол Навроцки, подкрепян от популистко-националистическата опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС).

Ако Тшасковски спечели, той обещава да ускори усилията за възстановяване на върховенството на закона, които в момента са блокирани от Дуда, подкрепян от ПиС. Но победа на Навроцки ще блокира правителството на Туск до края на мандата му.

Резултатите от изборите означават или чисто скъсване с миналото на Полша като едно от лошите момчета на ЕС, или връщане към по-бурни отношения с Брюксел.

Когато ПиС беше на власт от 2015 до 2023 г., Варшава се скара с ЕС заради строгите си закони за абортите, свободата на словото, репресиите срещу правата на ЛГБТ+ общността, корупцията и отстъплението от принципите на правовата държава.

Победата на Туск през 2023 г. сложи край на много от тези напрежения - процес, който ще бъде завършен с победата на Тшасковски.

Ако обаче Навроцки стане президент, Туск ще има много затруднения да изчисти дневния ред от трудностите на миналото.

Хората на Туск обвиняват Дуда за бавния темп на промените - подчертавайки необходимостта от смяна на президента.

„Не сме постигнали резултати в областта на върховенството на закона, това е вярно. Отговорността е на човека, който в момента пребивава в президентския дворец“, заяви пред Politico Павел Шлиз, депутат от "Третия път", един от коалиционните съюзници на Туск, и ръководител на парламентарната комисия по правосъдие и права на човека.

Под ръководството на Туск Полша се завърна като една от водещите страни в ЕС, определяйки посоката на блока заедно с Германия и Франция.

Но основното му обещание да отмени правните промени, прокарани от ПиС през осемте години, в които управляваше Полша, се провали.

„Наистина няма нищо по-важно за една модерна нация от набор от права и задължения, признати за общи, без изключение“, подчерта Туск пред парламента в речта си при встъпването си в длъжност като нов министър-председател на Полша през декември 2023 г.

По време на осемгодишното си управление ПиС дълбоко промени правната система на Полша, като например постави под свой политически контрол ключов орган за назначаване на съдии. В резултат на това Брюксел и международните правоприлагащи органи я обвиниха в политизиране на съдилищата и съдиите, като в отговор ЕС замрази средства в размер на над 100 млрд. евро.

Оттогава Комисията отблокира средствата, но до голяма степен въз основа на обещанията на Туск, а не на действителното отменяне на реформите от ерата на ПиС.

Това може да се промени след вота в неделя.

По време на предизборната кампания Тшасковски обеща да реши проблемите с върховенството на закона.

„Със сигурност ще подпиша законопроект, който да сложи край на хаоса и дуализма в съдебната система“, каза той през януари.

Миналата седмица Туск и други коалиционни лидери се обърнаха към избирателите с молба да подкрепят Тшасковски.

„Сега или никога“, каза Туск пред около 150 хил. души, които дойдоха във Варшава на митинг, за да насърчат високата избирателна активност на 1 юни.

„Очаква се Тшасковски да бъде президент, който безпроблемно ще си сътрудничи с правителството на Туск на всички фронтове и по-специално, когато става въпрос за върховенството на закона“, коментира Якуб Ярачевски, изследовател в Reporting Democracy, мозъчен тръст, който се занимава с върховенството на закона в ЕС.