Кремъл неглижира пукнатините в прегрялата руска икономика, фокусирайки се във войната

Руската икономика изненада с устойчивостта си, но повече от три години война и санкциите на Запада започнаха да натежават, пише Bloomberg. През ноември 2024 година агенцията отбеляза, че Русия избра "оръжията пред маслото", визирайки дефицита на хранителни продукти, включително и масло, за сметка на растящата военна индустрия.

Сега пукнатините в прегряващата икономика стават видими,се казва още в анализа, отбелязващ, че президентът на Русия Владимир Путин ясно демонстрира насочеността на руската икономика, участвайки в церемония за новата ядрена подводница "Княз Пожарский" в деня, в който беше съобщено за спад с 30% на продажбите на автомобили през юни.

Според анализатора Алекс Кокчаров фокусът на Кремъл е в достигането на целите на войната в Украйна, игнорирайки другите сектори на икономиката, които са сред жертвите на санкциите. Приходите от продажби на петрол и природен газ намаляват, а въглищната индустрия е пред колапс заради загубените западни пазари и липсата на оборудване за мините и достъп до финансиране от капиталовите пазари. На добива на въглища разчитат цели региони в Русия.

Петролните компании пък ще трябва да плащат по-големи разходи за доставките след последните санкции на ЕС, към които се присъедини и Великобритания. Според коментари те ще оскъпят наемането на танкери, които да доставят петрола до новите пазари в Китай и Индия. Американският президент Доналд Тръмп пък даде срок на Кремъл от 50 дни (до 2 септември) да прекрати войната, заплашвайки със санкции за купувачите на руски енергийни продукти.

В интервю за Fox News държавният секретар Марко Рубия коментира, че в Белия дом вече започват да губят търпение и желанието да изчакат Русия да направи нещо по отношение на прекратяване на военните действия в Украйна.

Спад регистрира и стоманената индустрия, което е породено от свиването на строителството и кризата на пазара за недвижими имоти. Очакванията са, че търсенето на стомана в Русия ще намалее с 10%, сочат прогнози на "Северстал". Износът на стомана пък е под натиска на силната рубла.

Стойността на местната валута се повиши с 43% от началото на пълномащабната война през 2022 година. Отчасти причината за това е политиката на централната банка, която увеличи лихвения процент в опит да ограничи растящата инфлация. В петък (25 юли) институцията свали лихвата от 20% на 18%, цитирайки спадът на цените, регистриран през юни. Според анализатори пред Newsweek причината обаче е силната рубла, която ограничава ръста на цените на вносните стоки.

Всички икономисти, които анализират руската икономика, обаче коментират, че най-проблемен е банковият сектор. Източници на Bloomberg коментират, че лошите кредите вече са на притеснително високо ниво. Агенцията има достъп до документи от руски банки и отбелязва, че ситуацията изглежда по-зле от официалните данни.

В началото на юли гуверньорът Елвира Набиулина неглижира опасенията за банковия сектор, посочвайки, че той е добре капитализиран. Но дори и ръководителят на "Сбербанк" Герман Греф призна преди време, че качеството на кредитния портфейл на банката се влошава и компаниите все по-често трябва да преструктурират заемите си.

Бизнесът трудно намира финансиране, а заради войната липсва и достатъчно работна сила. Според Newsweek Москва харчи 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) само за заплати на военните и бонуси за доброволците. Това и различни придобивки, включително и безлихвени заеми, прави армията желано работно място.

В търсене на допълнителни приходи правителството пък започна да национализира активи, допълва още Bloomberg. Данните сочат, че през последните 12 месеца взетите от държавата активи се утрояват спрямо предишния аналогичен период. Част от тях обаче са компании на западни инвеститори, които напускат Русия.

Според анализаторите в Кремъл заявяват, че санкциите не пречат на руската икономика, но фалит на банка или друг икономически проблем ще постави под въпрос тези твърдения и увереността в стабилността на руската икономика.