Германската инфлация нараства с малко по-слаб от очаквания темп през април

Инфлацията в Германия се е ускорила с по-слаб от очаквания темп през април, което подкрепя аргументите на Европейската централна банка (ЕЦБ) да отложи решението за повишаване на лихвените проценти заради войната на САЩ и Израел в Иран, предава Bloomberg.

Потребителските цени в страната са нараснали с 2,9% на годишна база след ръста от 2,8% през март - под средната прогноза за 3,1% в анкета на Bloomberg сред икономисти. Регионални данни, публикувани по-рано, показаха, че спад в цените на пакетните почивки е компенсирал по-високите разходи за горива и отопление.

Резултатът контрастира с Испания, която отчете неочаквано ускорение на ценовия ръст до 3,5%. Данни за Франция и Италия се очакват в четвъртък, заедно с доклада за цялата еврозона, който се очаква да покаже инфлация от 3% - най-бързия темп от 2023 г. насам.

Докладът вероятно няма да бъде решаващ за представителите на ЕЦБ, които заседават тази седмица, за да решат дали конфликтът в Близкия изток е повлиял достатъчно на инфлацията, за да се наложи реакция от тяхна страна.

Въпреки че икономическите индикатори - от бизнес проучвания до анкети за инфлационните очаквания - сигнализират за повишена тревога, все още няма достатъчно силни основания депозитната лихва да бъде вдигната от текущото ѝ ниво от 2%.

Главният икономист Филип Лейн обобщи позицията на ЕЦБ, като заяви, че е малко вероятно тази седмица да има яснота относно продължителността или тежестта на ценовия шок заради войната в Иран. Икономисти и инвеститори смятат, че увеличение с 0,25 процентни пункта предстои, но по-скоро през юни, отколкото през април.

Дали ЕЦБ ще предприеме действие зависи основно от развитието на мирните преговори, но също и от това доколко правителствата ще успеят да смекчат удара от по-високите цени на горивата.

В Германия коалицията на канцлера Фридрих Мерц се съгласи временно да намали данъка върху бензина и да позволи на работодателите да изплащат необлагаеми бонуси, като така се предоставя облекчение в размер на 1,6 млрд. евро. Министърът на финансите Ларс Клингбайл предупреди, че страната трябва да се подготви за продължителен енергиен шок, като заяви, че икономическите последици от войната ще се усещат „известно време“.