Предсрочните парламентарни избори в Италия, които ще се проведат тази неделя, не са само важно изпитание за основната фигура в предизборната дясна коалиция – Джорджа Мелони, лидерката на партията „Братя на Италия", но и тест за основната фигура в лявата предизборна коалиция – Енрико Лета, лидерът на Демократическата партия. Докато за Мелони въпросът на тези избори е дали ще стане следващия премиер на Италия и първата жена на този пост, то за Лета въпросът е дали левицата ще успее да мобилизира и онези, които до последно казват, че няма да отидат да гласуват, или все още не знаят за кого ще гласуват, и така евентуално да победи десницата или да се представи почти толкова добре, колкото нея. Ако това не стане, оставането на Енрико Лета начело на демократите е под въпрос.
Енрико Лета, за разлика от лидерите на партиите в дясната коалиция или в центъра – Силвио Берлускони, Матео Салвини, Джорджа Мелони и Матео Ренци, доскоро не беше част толкова натрапчива фигура. Около него няма скандали, които да фокусират постоянно медийното внимание върху личността му. А гласът му започна да се чува ясно и твърдо едва от началото на предизборната кампания тази година.
Лета е роден на 20 август 1966 г. в Пиза, в областта Тоскана. Завършва политически науки в университета в Пиза и има богата кариера на преподавател в различни висши учебни заведения в Италия и в съседна Франция. Политическата си кариера той започва в италианската Християндемократическа партия, която бе доминираща политиката центристка и римокатолическа партия в продължение на почти 50 години. Партията бе разпусната през 1994 г. по времето, когато в Италия започва обновление на политическия пейзаж. На европейско ниво Енрико Лета в периода 1991 – 1995 г. е начело на "Младежи на Европейската народна партия" - официалното младежко крило на Европейската народна партия, основана от християндемократическите партии в Европа, в това число и италианските християндемократи. Оттогава той си остава убеден поддръжник на Европейския съюз и европейската интеграция.
След изчезването на Християндемократическата партия в Италия Лета става част от нейния приемник Италианска народна партия. През 1998 г. Лета става министър на комуникационните политики в правителството на Масимо Д’Алема. Тогава той е едва на 32 години и е най-младият министър в поствоенната история на страната. Впоследствие тази титла му е отнета от Джорджа Мелони, която през 2008 г. е назначена едва на 31 години за министър на младежта в четвъртото правителство на Силвио Берлускони. През 1999 г. Лета е министър на промишлеността, търговията и занаятите във второто правителство на Д’Алема. Запазва поста си и в следващото правителство, това на Джулиано Амато, като там му е поверена и външната търговия. На изборите през 2001 г. е избран за депутат, като по това време той е вече член на новата левоцентристка формация „Демокрацията е свобода – Маргарита”, в която се е вляла досегашната му Италианска народна партия.
След три години на европейските избори е избран за евродепутат. По това време той вече членува в ново левоцентристко обединение в Италия, наречено „Маслиново дърво”, в което влиза и предходната партия на лета „Демокрацията е свобода-Маргарита”. Като евродепутат Лета е член на паневропейския Алианс на либералите и демократите за Европа. Той е член и на комисията по връзки на ЕП със страните от Магреб и член на европарламентарната комисия по икономически въпроси. През 2006 г. Лета е преизбран за италиански депутат и е назначен за главен секретар на второто правителство на Романо Проди.
През 2007 г. в Италия в лявото пространство се появява нова политическа формация - Демократическата партия. Подобно на други нови партии в Италия, и тази е сформирана от сливането на няколко политически леви сили, сред които и партиите, влизащи в състава на „Маслиново дърво”. Лета се бори за лидерския пост на тази формация, но в крайна сметка печели Валтер Ветрони, който има по-голямо влияние като кмет на Рим. Следва поражение на демократите на изборите през 2009 г. Тогава партията избира нов лидер – Пиерлуиджи Берсани, подкрепян от Лета. На изборите през 2013 г. демократите печелят, защото са се коалирали с други партии от центъра. По това време Лета е заместник-главен секретар на Демократическата партия. Цялото ръководство обаче подава оставка малко след парламентарните избори заради това, че кандидатите на левоцентристите за президент Романо Проди и Франко Марини не успяват да бъдат избрани по време на парламентарния вот за държавен глава. За да се избегне тогава блокаж, е преизбран тогавашният президент Джорджо Наполетано. Той след това възлага именно на Енрико Лета задачата да състави правителство. След сложни преговори се стига до голяма коалиция между левицата, десницата и центъра. Но отрано между партиите започват търкания и правителството на Лета изглежда обречено. То пада не заради коалиционните партньори, а заради вътрешнопартиен преврат в редиците на демократите. В края на 2013 г. те избират кмета на Флоренция, амбициозния Матео Ренци, за партиен лидер. Той веднага започва да намеква, че правителството не може да се ръководи от човек, който не е лидер на демократите. Официално Ренци уверява, че няма намерение все пак да сваля Лета от власт, но в крайна сметка през февруари 2014 г. партийните членове подкрепят предложение на Ренци за съставяне на ново правителство, тъй като това на Лета било бавно в извършването на нужните икономически реформи. Лета подава оставка и Ренци е натоварен с мандат да състави кабинет.
21:21 | 22.09.22 г.
