Изборите в Италия са тест за лидера на италианската левица Енрико Лета

След този вътрешен преврат Лета се оттегля и като депутат. Той се отказва и от членството си в Демократическата партия. През април на 2015 г. се мести в Париж, за да преподава в Университета по политически науки. После става и декан на Парижкото училище за международни дела. Преподава и в университети в Сидни и Сан Диего.  Създава и Политическо училище – школа за формиране на млади италиански политици. През 2016 г. заедно с базирания в Париж мозъчен тръст „Институт Жак Делор” Лета създава училище за политически науки, фокусирано върху европейски въпроси и наречено Академия „Наша Европа”.  През това време организаторът на вътрешния преврат срещу него – Матео Ренци, усеща на свой гръб какво е да управляваш и да трябва да подадеш предсрочно оставка.

Лета започва да се интересува от делата на Демократическата партия едва когато начело й застава Никола Дзингарети през 2019 г. Преди това на изборите през 2018 г. Демократическата партия, която е в центъра на настоящата левоцентристка предизборна коалиция, получава едва около 18,7 процента, което беше доста незавидно нейно представяне. Тогава целият левоцентристки блок, в който тя влизаше, получава пък 22 процента.

Лета прие оферта да застане отново начело на демократите едва през 2021 г. По това време партията вече бе преживяла и няколко отцепвания. Така например през 2019 г. от нея се отцепи Роберто Сперанца и създаде левоцентристкото движение "Член първи". От Демократическата партия се отцепи същата година и бившият премиер и бивш партиен лидер на демократите Матео Ренци, който създаде центристката партия "Италия Вива". В периода 2018 г. - 2022 г. Демократическата партия първо беше в опозиция на първото правителство на Конте, включващо Движение "Пет звезди" и "Лига". Когато то се разпадна, антисистемните започнаха преговори с демократите и така партията, въпреки че не беше спечелила изборите, стана управляваща във второто правителство на Конте. Именно на тази коалиция се падна и злощастната чест или лошия късмет да управлява страната във време на пандемия и да взима решения за локдауни, повсеместно носене на маски, рестрикции на достъпа до определени места за неваксинирани и непреболедували коронавируса. Всичко това доведе до икономически спад и в крайна сметка беше една от причините и за падането на второто правителство на Конте. Демократите после влязоха и в широката управленческа коалиция на Марио Драги, точно по времето, когато Лета ги оглави. Така те де факто бяха на власт в две от последните три правителства, въпреки че не бяха спечелили последните избори, което именно подразни десницата, която не пропуска да изтъква редовно този аргумент.

На тези избори Демократическата партия на Енрико Лета се явява в коалиция в няколко по-малки партии и коалиции. За разлика от десницата, левицата така и не успя да се консолидира в толкова силен блок, колкото е този на десницата. Преговорите между левите партии и партиите от центъра се провалиха и така и не беше създадена голяма левоцентристка коалиция, която според анализатори е единственият начин да бъде спрян категоричният възход на десницата по пътя към успеха ѝ на изборите. На тези избори в коалицията около Демократическа партия влизат левоцентристката партия "Член първи" на досегашния министър на здравеопазването Роберто Сперанца, защитаваща идеите на социалдемокрацията, екологията и европеизма, Италианската социалистическа партия и партията "Солидарна демокрация", защитаваща християнсоциалните идеи. Около тази тясна коалиция, която има обща предизборна листа и обща предизборна програма, се обединиха след сложни преговори и още няколко политически сили, някои от които са самостоятелни партии, а други по-миниатюрни коалиции, сформирани преди сформирането на блока около демократите на Лета. На първо място сред тях е "Плюс Европа" на Ема Бонино, бившата министърка на международната търговия и европейските въпроси във второто правителство на Романо Проди и бивша еврокомисарка в средата на 90-те години на миналия век, отговаряла за въпросите на потребителите. Партията на Бонино защитава идеите на европейския федерализъм, на силния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е смятана за една от ключовите женски фигури в италианската политика. В широката лява предизборна коалиция влиза и създадената миналата година екологична партия "Зелена Европа-Зелени", обединила се сега предизборно с основаната през 2017 г. партия "Италианска левица", защитаваща идеите на демократичния социализъм, феминизма, умерения европеизъм, антифашизма.  В левоцентристката коалиция влиза и предизборната формация "Граждански ангажимент", родена съвсем наскоро от отцепването на членове на "Движение 5 звезди", сред които и външния министър Луиджи Ди Майо. Първоначално отцепниците се обединиха в парламентарна група, наречена "Заедно за бъдещето". Но след насрочване на предсрочните избори те сформираха предизборната формация "Граждански ангажимент", към която се присъедини и формацията "Демократичен център", защитаваща идеите на европеизма, християндемокрацията и социалния либерализъм.