fallback

Победата на Лула в Бразилия е по-добра новина за глобализацията от тази на републиканците в САЩ

Със своето дълбоко подозрение към отворената икономика и търговските споразумения САЩ са изключение сред основните търговски сили

17:20 | 11.11.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

През последните седмици имаше два вида избори с голямо значение за бъдещето на глобализацията. В едните радикален левичар, относително симпатизиращ на Китай, беше избран, обещавайки рязко скъсване с предшественика си, приятелски настроен към бизнеса десен, който беше подписал едно от най-големите търговски споразумения в света. В другите традиционна консервативна партия с исторически уклон към свободния пазар се стреми към контрол над националния законодателен орган, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

И все пак първото, победата на Луис Инасио Лула да Силва в Бразилия, почти сигурно е по-положително за една отворена световна икономика от второто - републиканците, които се опитват да си върнат Конгреса на САЩ. Това са странни времена. Но за да се подкрепи съвременната търговска система, е повече необходимо оценяване на международните правила и ценности, отколкото неясни дерегулаторни инстинкти, а САЩ като цяло и републиканците в частност отдавна са абдикирали от ролята си на защитници на икономическата отвореност.

Лула има обичай да изненадва онези, които очакват безразсъдна, фискално разюздана и протекционистка администрация. Преди първото му избиране за президент на Бразилия през 2002 г. пазарите на облигации се уплашиха, принуждавайки Международния валутен фонд (МВФ) да даде началото на рекордната тогава спасителна програма от 30 млрд. долара. В крайна сметка правителството на Лула затегна фискалната политика дори повече, отколкото изискваше програмата на МВФ, избегна фалит и спаси банковата система. Подобна беше ситуацията и в търговската политика. Бразилия продължи активно да насърчава износа на своите земеделски продукти и беше изключително компетентен и ентусиазиран участник в преговорите на Световната търговска организация (СТО).

Този път Лула даде сигнали за по-близки отношения с Пекин, отколкото неговият предшественик, популисткият консерватор Жаир Болсонаро. Но той със сигурност не сигнализира за решителен скок към голям геополитически лагер, ръководен от Китай, не на последно място защото такова нещо всъщност не съществува. Всички големи страни със средни доходи трябва да преговарят за поддържане на отношенията едновременно със САЩ, ЕС и Китай. Това беше вярно и за Болсонаро, инстинктивно проамерикански настроен, но съзнаващ факта, че три четвърти от бразилския износ на соя отива за Китай.

Всъщност политическите и екологичните позиции на новия президент също подобряват отношенията с втория по големина търговски партньор на Бразилия, ЕС. Болсонаро подписа Преференциалното търговско споразумение (PTA) на търговския блок Меркосур с ЕС през 2019 г. Но ратификацията в Европа се забави поради заявения ангажимент на Стария континент към търговия, основана на ценности, тъй като имаше опасения относно селското стопанство в Амазония, където се унищожават гори, за да се освободят площи.

ЕС чакаше изборите в Бразилия преди да излезе с допълнително споразумение за обезлесяването. Сделката ще отключи ратификацията, ако Лула успее да потисне желанието си за повече свобода на действие във вътрешната индустриална политика и ако приеме, че възраженията на ЕС са принципна екология, а не прикрит протекционизъм в подкрепа на европейските производителите на говеждо месо. През септември Лула прогнозира, че може да сключи споразумението с ЕС до шест месеца.

Междувременно във Вашингтон, независимо дали поемат контрола върху Камарата на представителите (и по-малко вероятно върху Сената), републиканците остават заплаха за отворената световна икономика. Републиканците в Конгреса традиционно са малко по-позитивни към преференциални търговски споразумения от демократите, но доминираният от републиканците Сенат беше този, който спря последната голяма сделка на САЩ, Транстихоокеанското партньорство (TPP), след като то бе подписано от Барак Обама през 2015 г. Оттогава Републиканската партия е доминирана от ексцентричен, агресивен икономически националист като Доналд Тръмп - да не говорим за заплахата, която представлява за САЩ и следователно за глобалната политическа стабилност неговото презрение към демократичните институции.

Президентството на Джо Байдън, който запази митата и квотите заедно с разпоредбите за местно съдържание от типа „Купувай американското“, разочарова търговските партньори, очакващи значително отдалечаване от тръмпизма. Но въпреки че представянето на републиканските тръмписти на междинните избори не оправда високите очаквания, трудно е да си представим, че който и да е републикански президент ще рискува да отчужди партийното си ядро, като се върне към отворена международна икономическа политика.

Реалността е, че сред основните търговски сили – включително страните със средни доходи – САЩ са изключение със своето дълбоко подозрение към глобализацията и търговските споразумения и желанието си да заобиколят институции като СТО. Китай пренастройва своите търговски и инвестиционни отношения с останалия свят и по-специално изолира своите данни и част от доминираната си от технологиите икономика. Но Япония, ЕС, Южна Корея, Бразилия, Чили, Индия, страните от АСЕАН, дори Мексико под управлението на популиста Андрес Мануел Лопес Обрадор, не са се насочили към протекционизъм както САЩ.

Повече лидери като Лула и по-малко като американските републиканци би било ексцентрична рецепта за защита на глобализацията, когато той беше избран за първи път за президент на Бразилия преди 20 години. Но изолационисткият икономически популизъм сега е по-голяма заплаха в американската политика, отколкото в повечето други големи търговски нации, и представлява ясна и настояща опасност за отворената световна икономика.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:26 | 11.11.22 г.
fallback
Още от Политика виж още