Европейският механизъм за стабилност трябва да бъде пренасочен за възстановяването на Украйна

Триумфалната европейска обиколка на президента Володимир Зеленски може да е подтикнала партньорите му да предоставят повече оръжия, за да защити страната си срещу нападението на Владимир Путин. Това е добре дошло: Европа се нуждае от Украйна, за да спечели войната, а Русия да загуби.

Но тя също се нуждае от Украйна, за да спечели и мира, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу. За това други две големи искания на Украйна - подкрепа за възстановяването след войната и членство в ЕС - са централни. Украйна, която стагнира в бедност или са ѝ отказани тесните политически връзки, които обединяват членовете на ЕС, ще бъде постоянен източник на нестабилност. В интерес на ЕС е да вкара Украйна в общността на проспериращите либерални демокрации.

Европа е разделена на политици, които разбират напълно това, и такива, които не го разбират. Настоящият баланс между двете е причината да сме далеч от истински политически ангажимент от типа „каквото и да е необходимо“ за възстановяването на Украйна и подготовката ѝ за членство.

Това е разбираемо. Нито една дискусия за парите не може да избегне въпроси относно моралния риск, това кой носи риска като цяло, дали заемите са по-добри от субсидиите, както и за правната основа на общото финансиране. Що се отнася до членството, има големи въпроси отвъд икономическата интеграция. Ще бъде ли способна Украйна да се присъедини към Шенгенската зона за пътуване без граници? Ще бъде ли нейната съдебна система независима и ефективна? Ами валутният съюз? Какво ще се случи с европейското селско стопанство с навлизането на пазара на огромните земеделски ресурси на Украйна? Как правото на глас на Украйна ще промени политическото равновесие на съюза?

Тези политически трудности са реални и за преодоляването им ще е необходимо голямо държавническо умение. Но докато те остават неразрешени, трябва да се намерят пътища, по които Украйна да постигне незабавен напредък към превръщането си в проспериращ член на ЕС, какъвто се нуждае да бъде. Два пренебрегнати подхода заслужават внимание.

Намирането на нов механизъм за финансиране на Украйна през тази година, който ЕС стартира през декември, беше достатъчно трудно. Създаването на механизъм за значително по-големите суми, необходими за възстановяването, ще е още по-трудно. Но страните от еврозоната разполагат с един неизползван ресурс: Европейският механизъм за стабилност (ESM), създаден за отпускане на спасителни заеми на финансово затруднени държави членки. ESM има повече от 400 милиарда евро неизползван финансов капацитет - достатъчно за плана Маршал от 21-ви век, обещан от германския канцлер Олаф Шолц. ESM никога повече няма да бъде използван за първоначалната си цел. Той се оказа толкова политически токсичен, че никоя държава не искаше да го използва през пандемията.

Неговият огромен заемен капацитет трябва да бъде пренасочен за възстановяването на Украйна. Договорът за ESM упълномощава финансовите министри да преразгледат инструментите си за подкрепа. Те биха могли да емитират ESM облигации, за да финансират правителства в еврозоната, които да отпускат заеми на платформа за възстановяване. В момента отпускането на заеми трябва да бъде в „полза на членовете на ESM, изправени пред сериозни проблеми с финансирането, ако това е необходимо за общата финансова стабилност”. Тъй като ESM остава междуправителствен орган, а не такъв на ЕС, неговите членове биха могли да позволят на Украйна да се присъедини - или просто да ревизират договора, за да позволят подкрепата за не-членка.

Що се отнася до членството в ЕС, дебатът пренебрегва Европейското икономическо пространство (ЕИП), което разширява единния пазар до три страни от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) - Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Те приемат икономическите разпоредби на ЕС и се радват на безпроблемна търговия (без митническите правила за произход) във всички сектори, с изключение на рибарството и селското стопанство.

Членството в ЕИП е най-близкият съществуващ вариант за обвързване с ЕС. Ако Украйна се класира за ЕС, тя ще се е класирала и за ЕИП. Обратно, отговарянето на изискванията за ЕИП ще изпълни важни изисквания за членство в ЕС и ще донесе ползите от единния пазар. Защо да не се постави цел за ЕИП като етап по пътя?

Този път би дал шанс на страните от EFTA да придвижат европейските амбиции на Украйна, като първо я поканят да се присъедини към асоциацията – само по себе си скромен напредък в пътуването на страната на запад. Но тогава Норвегия би могла да подкрепи украинска кандидатура за ЕИП: Споразумението за ЕИП дава на всички страни от EFTA правото да кандидатстват.

Присъединяването към ЕИП също е дълго усилие. Но е по-трудно да се забави приемането на Украйна в единния пазар, отколкото пълноправното ѝ членство в ЕС, тъй като горепосочените проблеми няма да важат. Днес тези бъдещи трудности създават стимули за протакане на присъединяването, ход, от който Украйна с право се страхува. Веднъж в ЕИП, страната ще бъде в добра позиция да накара ЕС да се изправи пред тези въпроси без отлагане.

И в двата случая са на разположение мощни институционални механизми. Така че, в духа на рециклирането, нека намерим нови приложения за старите инструменти. Икономизирането на институционалното инженерство, за да се остави повече пространство за държавничество, е геополитическата версия на локалното мислене и глобалното действие.