Дългосрочната сигурност на Европа ще зависи от възстановяването на Украйна

Пълното икономическо въздействие на войната на Русия срещу Украйна е невъзможно да се определи в мъглата на военните действия. Ясно е, че Украйна ще има нужда от много финансова помощ, когато боевете спрат. Сега е моментът големите донори да изготвят планове и процедури, за да я предоставят. Потенциалната геополитическа цена на провала е висока, пише за Financial Times Мегън Грийн, която е глобален главен икономист на консултантската компания Kroll.

Лидерите на Г-7 посочиха, че Украйна се нуждае от инициатива, сравнима с плана Маршал. Но възстановяването на Украйна ще бъде по-сложно от финансирания от САЩ проект за възстановяване на Европа след Втората световна война. Планът Маршал включваше един донор за 16 реципиента. Следвоенна Украйна ще бъде обратното, с един получател и най-малко 16 донора, включително отделни държави, институции за развитие, международни организации, участници от частния сектор и вероятно конфискувани руски активи и репарации.

Това води със себе си множество проблеми с координацията и досега напредъкът в справянето с тях е незначителен. Може да изглежда преждевременно да се обсъжда възстановяването на Украйна, докато войната бушува и рискът от замразен конфликт в продължение на години е висок, но сега е точно моментът да се създаде инфраструктура за цялостна реконструкция, така че работата да може да започне веднага щом стрелбата спре.

Има широко съгласие сред икономистите, че Украйна трябва да разполага с някакъв план за възстановяване, за да има траен успех. Украинското правителство трябва да изготви предложението след консултации с местни организации, включително граждански, и то да бъде одобрено от голямата и разнообразна донорска общност. Украйна вече започна този процес. Правителството представи национален план за възстановяване на донорска конференция в Лугано през юли и на събитие на Г-7 в Берлин през октомври, организирано от германското президентство.

Съобщава се обаче, че в Лугано донорите не са били подготвени, а САЩ и други не са изпратили своите най-високопоставени служители. Малко конкретни предложения пък излязоха от срещата в Берлин. САЩ, най-големият донор на Украйна, почти нямаха представителство, а западните лидери бяха относително неорганизирани. Лидерите на Г-7 се съгласиха наскоро да създадат донорска платформа за Украйна, но не предложиха подробности.

Европа трябва да инициира програма за възстановяване. През юни ЕС се съгласи да приеме Украйна като държава кандидатка за членство. Европа би могла да гарантира, че страната развива институции и стандарти в съответствие с изискванията на ЕС.

Европейският съюз обаче не трябва да поема водеща роля в набирането и изплащането на финансиране. Повечето икономисти са съгласни, че Украйна се нуждае от преструктуриране на дълга и субсидии вместо заеми, за да се окаже с устойчив дълг. Заемите в крайна сметка трябва да бъдат изплатени и биха увеличили риска от дългова криза. Но основаващото се на консенсус вземане на решения в ЕС означава, че заемите се одобряват по-лесно от безвъзмездните средства (макар Унгария да показа, че дори това не винаги е лесно). Почти цялото финансиране за Украйна от институциите на ЕС идва като заеми, докато по-голямата част от финансирането от САЩ е под формата на грантове.

Окончателното отпускане на заеми е проблем и за ЕС. Към края на ноември САЩ бяха предоставили около 60 процента от обещаното финансиране, докато ЕС бе разпределил само около 27 процента. Неотложността може да избледнее, след като екзистенциалната заплаха отшуми и започне възстановяването.

Вместо това ЕС трябва да играе водеща роля в нова независима агенция, създадена, за да свързва финансирането с проектите в Украйна и да наблюдава изпълнението на тези проекти. Това би било подобно на Администрацията за икономическо сътрудничество, която беше създадена за администриране на плана Маршал. Агенцията трябва да бъде базирана в Брюксел, със силно присъствие в Киев, за да се гарантира местно участие в програмата и управленски екип, съставен от неевропейци, така че да бъдат представени всички донорски интереси.

Както е посочено в предложението на Центъра за изследване на икономическата политика, новата агенция трябва да създаде доверителен фонд с множество донори, средство, често използвано от Световната банка за обединяване на различни източници на финансиране. За незабавно мобилизиране на капитал агенцията трябва да създаде механизъм, който може да издава предварително облигации срещу дългосрочни ангажименти на донори.

Никога няма гаранция за успех с програмите за възстановяване, както се видя в Афганистан и Ирак, но цената на провала в този случай може да бъде огромна за Украйна, Европа и света.

Една разорена държава в Европа, граничеща с Русия, би била кошмар за сигурността. Това би гарантирало бежанска криза, тъй като милиони разселени украинци няма да имат причина да се върнат у дома. А и това би засилило скептицизма относно ценностите и намеренията на Запада сред страните, които отказаха да вземат страна във войната. Боевете продължават, но времето за планиране на мира е сега.