Новата глобална индустриална политика на Америка

Това, което е добро за Америка, е добро и за света. Това е посланието, което САЩ се опитваха да лансират на срещата на Г-7 в Хирошима миналия уикенд. Администрацията на Байдън наскоро беше обвинена както от съюзници, така и от противници, че поставя Америка на първо, ако не и единствено място в някои от своите икономически политики. Но в Япония американският екип се опита да свърже своя народ и вътрешните икономически стратегии с новия си подход към външната политика, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Съветникът по националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан наскоро изнесе реч, в която каза, че растежът на брутния вътрешен продукт сам по себе си не е достатъчно добър - той трябва да бъде устойчив и справедлив. Това е предизвикателството на следващите няколко десетилетия и е ясно отдалечаване от традиционния модел на Вашингтонския консенсус, който се фокусираше върху неограничен растеж чрез дерегулация и либерализация на търговията.

След като успя да накара европейците, канадците и японците да се присъединят към споделените усилия за веригата за доставки на чиста енергия преди Г-7, администрацията използва времето си в Япония, за да разгърне подробностите за това как може да изглежда водената от САЩ индустриална политика по отношение на климата - особено в глобалния юг. Това също е ново – Вашингтонският консенсус се състоеше изцяло в предоставянето на единен наръчник за растежа в света. Днешният свят е много по-многополюсен, реалност, която САЩ трябва да признаят и да се приспособят към нея, докато се опитват да вкарат по-голяма коалиция от нации в нов икономически ред – макар и такъв, който все още няма напълно единна теория.

Някои принципи обаче започват да се оформят, по-специално, че глобалните пазари трябва да бъдат стимулирани по нови начини, за да дадат приоритет не само на планетата, но и на нейните хора - или по-специално на нейните работници. Един от основните проблеми на старата система на глобализация беше, че тя постоянно даваше приоритет на капитала пред труда. Това може да доведе до силен растеж, макар и не винаги. Но със сигурност води до по-голяма финансиализация и финансова крехкост (измерена чрез нарастващия брой финансови кризи).

Това също така води до нарастващо неравенство, тъй като богатството се концентрира на няколко места. Една от основните цели на Байдън у дома е да се бори с това. В реч от 2021 г. той изложи нов подход към политиката на вътрешна конкуренция, предназначена да даде приоритет на работниците. Този подход беше на показ и на Г-7, чрез обещанието да се борим с „икономическата принуда“, независимо дали идва от компании или от държави.

Непосредствените цели на този фронт са използването на суровините от Русия като оръжие и китайският меркантилизъм. Но крайната цел е да се избегнат икономически проблеми, където и да се появят. Това се основава на приоритизирането на стремежа към устойчивост пред „ефективността“, което е по-малко свързано с „отделяне“ от Китай, отколкото с „намаляване на риска“ на много пазари. Като очертава нова търговска и външна политика не около конфликта между САЩ и Китай, а от гледна точка на ограничаване на опасните концентрации на власт във всяка държава или компания, администрацията се надява да адресира множество проблеми наведнъж - несправедливи държавни субсидии, монополни проблеми у дома и в чужбина, и опасения за националната сигурност - без да предизвика нова война.

Това означава изграждане на повече резерви във веригите за доставки, които имат потенциала да бъдат използвани. То също означава работа с нови партньори в глобалния юг за създаване на по-стабилни доставки на суровини като редки земни минерали. Това също беше предмет на обсъждане на срещата на Г-7, след като САЩ се опитаха да покажат, че „френдшорингът“ (разполагане на производството у приятелски страни – бел. прев.) не е нещо, което трябва да се прави само с ЕС, Япония, Канада и Австралия.

Намаляването на риска е послание, на което държавите от Г-7, както и много други, откликват. Никой не иска да живее в свят, в който европейските доставки на зърно или газ могат да бъдат включвани и изключвани от автократ, или глобалните доставки на полупроводници от висок клас могат да бъдат спрени чрез блокиране на един остров. Оттук и усилията за работа с Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Индия за координиране на нови стимули за полупроводници, субсидирайки повече чипове навсякъде.

Но намирането на измерителите и институциите за този нов свят и измислянето как по-добре да се стимулира устойчивият и справедлив растеж ще бъде дълъг и предизвикателен процес. Макар че САЩ са отворени да поставят на масата проблеми като реформата на Световната банка, те не са отделили толкова време на по-големия въпрос как да се реформира Световната търговска организация (СТО). И напрежението остава. Комюникето след срещата на Г-7 изясни желанието да се адресират всякакви „непазарни политики и практики“, което за САЩ включва тези в Китай, които влияят неблагоприятно върху работниците или околната среда и ограничават достъпа до технологии, които компрометират националната сигурност.

Все пак Байдън най-накрая изложи пред света по-ясен аргумент защо знакови вътрешни икономически програми като Закона за намаляване на инфлацията, Закона за чиповете и отделянето на повече пари за инфраструктура, свързана с високи трудови и екологични стандарти, не са израз на национализъм, а представляват нов подход към растежа както в страната, така и в световен мащаб. „Президентът вярва, че подходът отдолу-нагоре, от средата навън, фокусиран върху устойчивостта, екологията и овластяването на работниците, е най-доброто нещо за САЩ, но и за света“, подчерта заместник-съветникът по националната сигурност Майк Пайл.

Независимо дали го наричате външна политика за средната класа или нова глобална индустриална политика, това със сигурност е много различно от стратегията „пазарът знае най-добре“, която САЩ предприемаха у дома и в чужбина през последните няколко десетилетия.