„Байдъномиката“ се превърна по случайност в доктрина

Поредица от положителни икономически новини – забавяне на инфлацията, възходяща ревизия на брутния вътрешен продукт (БВП), продължаваща сила на пазара на труда, признаци на зараждащ се скок във фабричното строителство – накараха администрацията на президента на САЩ Джо Байдън да направи всичко възможно, за да дефинира „Байдъномиката“ като доктрина за нашето време, пише в коментар за Bloomberg Матю Иглесиас.

САЩ отчетоха най-силното възстановяване на БВП от пандемията насам в сравнение с която и да е развита икономика по света и въпреки че инфлацията остава над целта на Федералния резерв, в момента тя е по-забавена от това, което преживява всяка друга богата страна. Всичко, което Белият дом може да направи, за да привлече вниманието към тези факти, е умно. Освен това моментът е подходящ за силен тласък по тези точки, защото инфлацията се е охладила достатъчно, за да може заплатите най-накрая да започнат да растат по-бързо от цените.

И все пак „Байдъномиката“ като доктрина напомня силно на инцидент. В някакъв момент в ерата на Build Back Better икономическата визия на Байдън имаше три основни стълба, които оттогава се сринаха. Единият беше възгледът, че адекватното възстановяване от пандемията изисква голяма инвестиция в т.нар. „икономиката на грижите“, с големи нови федерални програми за субсидиране на грижи за деца и възрастни. Друг стълб представляваше стремежът за намаляване на детската бедност с разширен и напълно възстановим данъчен кредит за деца. Третият беше свързан с отдалечаването от фокуса от ерата на Бил Клинтън и Барак Обама върху дългосрочното намаляване на дефицита в полза на виждането, че трябва да се плащат нови разходи, но че фискалната дисциплина като такава не е основна грижа.

Първите два от тях отпаднаха поради разногласията в Конгреса, а третият беше тихо изоставен от администрацията, след като Build Back Better бе преобразуван в Закон за намаляване на инфлацията (IRA). Съдържанието на новото законодателство се фокусира предимно върху енергийните и здравни разпоредби на BBB, но също така обръщаше внимание и на намаляването на дефицита като знак за загриженост относно ускорената инфлация. Наскоро подписаният Закон за фискалната отговорност също цели да намали дефицита.

Сега „Байдъномиката“ залага на идеи като данъчното облагане на богатите като предпочитан път за намаляване на дефицита, вместо намаляване на социалното осигуряване и програмата Medicare. Това е добра и разумна политика, но тя не се отличава много от „Обаманомиката“ или „Клинтъномиката“, или дори от „Мондейлномиката“ – тя е точно това, за което демократите призовават още от революцията на Роналд Рейгън. Но за разлика от подхода на Обама, например, Байдън даде старт на своята администрация със хиперстимулираща фискална политика и помогна за постигането на бързо възстановяване до нива на заетост, които съответстват или надвишават тези преди пандемията.

Идеята, че трябва наистина да се постараете да направите рецесиите кратки и възстановяването бързо, звучи толкова банално, че едва ли заслужава специално внимание. И все пак факт е, че това е голяма разлика от начина, по който се правеше политиката през първите две десетилетия на този век. Бавното и относително „безработно“ възстановяване от балона при технологичните акции и скромният темп на излизане от дълбоката дупка на Голямата рецесия бяха определящите икономически преживявания на едно поколение.

Много хора очакваха пандемията да доведе до подобно бавно възстановяване, което отново ще генерира милиони човекогодини безделие и безработица и нови вълни от млади хора, навлизащи на пазара на труда, който не се интересува от тях. Избягването на този резултат наистина си заслужава да се отбележи. Инфлацията, която беше предизвикана от толкова настойчивото твърдение, че е временна, създаде истинско безпокойство, но фактът, че сега тя се охлажда значително без рецесия, е важен. Скокът в цените в САЩ няма да остави белези върху живота на хората, както прави по традиция масовата безработица.

Междувременно стегнатият пазар на труда подкрепя намаляването на неравенство и нарастващото удовлетворение от работата. Съвременните работодатели знаят, че трябва да привличат и задържат работници. Това означава да се фокусираме повече върху това как да се отнасяме добре към хората и по-малко върху това как да намалим разходите. Това е „Байдъномиката“ и тя говори за нещо дълбоко в сърцата на хората, което се интересува от икономическата справедливост, но е скептично настроено към големите планове за мащабно разширяване на социалната държава.

Има надежда, че дори когато администрацията прави своята победна обиколка, тя може да види ясно пейзажа. Появата на свръхниска безработица е невероятна победа. Но точно защото това е победа, не може да се очаква, че подобни мерки ще се повторят в бъдеше за икономически растеж. Тези, които могат лесно да бъдат наети отново чрез създаване на климат на силно търсене, вече са били наети. Инфлацията се забави и може да се забави допълнително без рецесия, но няма да има голям нов кръг от експанзивни разходи.

И това води до някои по-трудни въпроси за бъдещето. Икономическото възстановяване не е никак гладко географски погледнато. Много щати остават под върховете си на заетост преди пандемията, като повечето градски центрове се сблъскват с падащи стойности на търговските недвижими имоти и загуба на население. Повишаването на лихвените проценти от страна на Фед помогна за ограничаване на инфлацията, но също така създава ситуация, при която високите разходи по заеми могат да ограничат ипотечното кредитиране и бизнес инвестициите.

И все пак тези проблеми не са толкова големи, колкото онези, който „Байдъномиката“ помогна на американците да избегнат. Но те няма да бъдат решени с инструментите, които са използвани досега. За да успее, новата дръзка, смела реторика ще трябва да бъде съчетана с по-креативно разработване на политики и повече внимание към проблемите, свързани с предлагането, заключва Иглесиас.