Старият подход към отношенията между САЩ и Китай вече не работи

Неотдавнашното посещение на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън в Пекин беше икономическо копие на по-ранната дипломатическа мисия на държавния секретар Антъни Блинкен – много разговори, но без значимо решение на конфликтни точки. Същото може да се очаква и от посещението на климатичния пратеник Джон Кери в Китай. И двете страни се целят ниско, по-скоро с намерение да възстановят връзките си, отколкото да преосмислят дълбоко проблемните отношения между САЩ и Китай, пише за Financial Times Стивън Роуч, автор на „Случаен конфликт: Америка, Китай и сблъсъкът на фалшивите наративи“.

Проблемът не е във вестителите. Дипломатите просто следват заповеди, в съответствие с лидерския ангажимент, който президентите Джо Байдън и Си Дзинпин поеха на срещата на Г-20 в Бали през ноември 2022 г., за да поставят „долен праг“ в отношенията. Да, долният праг е по-добър от низходяща спирала, но крие много реален риск да подготви почвата за нова фаза на ескалация на конфликта.

Настоящите усилия са повторение на стара, изхабена американско-китайска формула. Тя включваше периодични срещи на високо равнище между 2006 г. и 2017 г., главно стратегически икономически диалози два пъти годишно на администрацията на Джордж Буш-младши, последвани от по-широките годишни стратегически и икономически диалози от ерата на Обама. Това бяха грандиозни и славни упражнения в планирането на събития, но те не успяха да предотвратят търговската война, технологичната война и ранните сблъсъци от новата студена война.

Сега изглежда, че и Йелън, и Блинкен не биха искали нищо повече от това да се върнат към този неуспешен подход. Същото е положението и с Китай. Новият китайски премиер Ли Цян заимства подхода на един от своите предшественици, Уън Дзябао, и след срещата си с Йелън говори замечтано, че вижда „дъги“ след период на „вятър и дъжд“.

Тези дълбоко проблемни отношения се нуждаят от много повече от „долен праг“, за да се предотврати нов кръг от ескалация на конфликта. Това е минимумът, който Байдън и Си очакват един от друг като отговорни лидери на един крехък свят. Без укрепване отношенията може да се окажат изненадващо нестабилни.

Китайският шпионски балон от февруари (преминал през цялата територия на САЩ – бел. прев.) е пример за това колко бързо нещата могат да излязат извън контрол при най-малкото търкане. Това несигурно състояние на нещата е неизбежна последица от важна промяна в приоритетите при управлението на отношенията между САЩ и Китай - дългогодишният акцент върху икономиката и търговията сега е изместен от опасения относно отбраната и сигурността.

За разлика от икономиката и търговията, в които конфликтите във взаимоотношенията се оценяват през призмата на обективни данни, опасенията за сигурността се оценяват повече въз основа на необосновани презумпции за злонамерено поведение. Двойната употреба на модерни технологии от Китай, т.е. и за търговски и за военни цели, е пример за това. САЩ предполагат, че Китай ще използва изкуствения интелект като оръжие, точно както приемат за даденост, че Huawei представлява скрита заплаха за 5G инфраструктурата или че TikTok ще използва личните данни на млади американски потребители за престъпни цели.

Китай е подвластен на същото параноично мислене, като предполага, че търговските и технологични санкции на Вашингтон са насочени към „пълно сдържане, обкръжаване и потискане“, ако трябва да цитирам думите на Си Дзинпин на тазгодишната Народна политическа консултативна конференция на Китай. Тъй като и двете държави действат въз основа на презумпции без доказателства, опасностите от по-нататъшна ескалация, особено на фона на надвисналите рискове за технологичните инвестиции и износа на стратегически материали, не могат да бъдат пренебрегнати.

Ангажиментът от стар тип не е добре снаряжен за справяне с тези рискове. В крайна сметка той се основава на химията между лидерите, която винаги е уязвима от слабата връзка между вътрешната политика и необходимостта от човешко его, за да се запази лице. Днешният конфликт между САЩ и Китай надживя този подход.

Поради тази причина, пише Роуч, подкрепям създаването на съвместен секретариат между САЩ и Китай, като център на новата архитектура на китайско-американските отношения - постоянна организация, попълнена от равни части американски и китайски професионалисти, разположена в неутрална юрисдикция с широка компетентност за разработване на политики, отстраняване на проблеми и разрешаване на конфликти. Фокусът му ще бъде върху постоянен подход в перспектива към управление на взаимоотношенията и мониторинг на споровете. Един секретариат би изместил рамката на взаимоотношенията от персонализирането на безкрайната дипломация към по-устойчива институционализация на съвместното решаване на проблеми.

Заседнали в миналото, дипломатите сега празнуват размразяването след голямата стагнация в отношенията. Въпреки че за момента ескалацията на напрежението е в крехка пауза, спешно е и двете суперсили да се възползват от момента и да настояват за изцяло нов подход за разрешаване на конфликти - преди да е станало твърде късно.