Посещението на Блинкен в Китай е важна първа стъпка

Посещението на Антъни Блинкен в Китай миналата седмица - първото на държавен секретар на САЩ в Пекин от 2018 г., представлява важен момент за най-съдбоносните двустранни отношения в света. Но въпреки че разговорите му доведоха до твърдения за „напредък“, инцидентите, които го последваха, подчертават, че съперничеството между САЩ и Китай остава неконтролирано, пише Financial Times в редакционен коментар.

Първоначалните сигнали от Пекин бяха сравнително положителни. Китайският лидер Си Дзинпин, заяви, че двете страни са „регистрирали напредък и са постигнали споразумение по някои конкретни въпроси“. Продължилата пет часа и половина среща на Блинкен с министъра на външните работи на Китай Цин Ган доведе до подобни оптимистични тълкувания, като Цин каза, че Пекин е ангажиран със стабилни и предвидими отношения. Блинкен подчерта важността на „поддържането на отворени канали за комуникация“.

Подобни изявления отразяват желанието за стабилизиране на отношенията, след като САЩ свалиха предполагаем китайски шпионски балон, който прелетя над американското въздушно пространство през февруари. Дипломатическите усилия на САЩ включиха тайно посещение в Китай през май на директора на ЦРУ Бил Бърнс.

Но след посещението на Блинкен имаше знаци, че взаимното подозрение не е отслабнало. Китай бе скандализиран, след като президентът на САЩ Джо Байдън нарече Си Дзинпин „диктатор“ малко след като Блинкен напусна Пекин. Думите на Байдън са „изключително абсурдни и безотговорни“, заяви външното министерство на Китай. Блинкен, от своя страна, още преди да напусне Пекин изрази опасения относно предполагаемите китайски съоръжения за електронно шпиониране, разположени в Куба.

Тези сигнали показват изключителните трудности при управлението на отношения, натоварени от стратегическа конкуренция за Тайван, който Китай разглежда като част от своята територия, и войната в Украйна, сцена, на която подкрепата на Пекин за неговия „стратегически партньор“ Русия го изправя срещу водения от САЩ НАТО. И така, как Китай и САЩ трябва да предотвратят по-нататъшното влошаване на отношенията си, което може да рискува ужасяващ конфликт между суперсили?

Отговорите изискват честни оценки, прозрачност от двете страни и, когато е възможно, готовност да се цени и малкият напредък, който може да бъде постигнат. На първо място, Вашингтон и Пекин трябва да заявят ясно, че основната им цел сега е да предотвратят превръщането на лошите си отношения в катастрофални – което, просто казано, означава избягването на война.

Ако липсата на двустранно доверие има положителна страна, тя е, че и САЩ, и Китай имат възможност да осъзнаят колко опасно е станало тяхното съперничество. Основната задача в това отношение е двете страни да дефинират своите стратегически и военни червени линии.

В икономическата сфера САЩ трябва да бъдат много по-ясни относно своята стратегия за „намаляване на риска“ по отношение на Китай. Администрацията на Байдън говори за политика на „малък двор с висока ограда“ с цел ограничаване на търговията и инвестициите в чувствителни области – лимитиране на степента на такива ограничения, но превръщането им в работещи. Трудността е, че много технологии имат както граждански, така и военни цели, а Пекин вижда подобни усилия като насочени просто към задържане на развитието му.

Белият дом трябва да публикува ясен и изчерпателен списък с технологии, до които иска да ограничи достъпа на Китай. Пекин вероятно ще осъди такъв списък, но премахването на неяснотата с времето ще позволи на двете страни да се приспособят.

Китай и САЩ не трябва да изпускат от поглед ефикасността на „малките пробиви“. Например, няма хуманна причина Китай да не подпомогне за ограничаване на трафика на фентанил (мощно болкоуспокояващо, използвано и като наркотик – бел. прев.) и веществата, от които той може да се получи, към САЩ, където предозирането с него е водеща причина за преждевременна смърт.

Посещението на Блинкен може да не донесе много само по себе си, но фактът, че то изобщо се случи, трябва да бъде отправна точка за подновени усилия от страна на Вашингтон и Пекин да стабилизират отношения, които опасно се разпадат.