Метеж в стил Пригожин е невъзможен в Китай

Каквото и да е кроял Евгений Пригожин в Русия неотдавна – бунт, въстание, гражданска война – това ниво на съпротива никога не би било възможно в Китай, пише за Financial Times Чарлз Партън, бивш британски дипломат с фокус върху Китай.

Китайската комунистическа партия (ККП) упражнява строг контрол върху своите военни сили. Народноосвободителната армия (НОА) е армия на партията, а не национална армия. Идеята, че някой извън нея и Народната въоръжена полиция може да носи оръжие, е анатема.

Такива „ереси“ бяха изкоренени още през 1929 г., само две години след създаването на НОА. Армията служеше на партията, а не на държавата. На прочутата конференция в Гутиан резолюцията „За коригиране на погрешните идеи в партията“ подчерта, че НОА не е просто военна сила, а има за задача още пропагандата и поддържането на политическата власт. Мао Дзедун повтори това девет години по-късно: „Нашият принцип е, че партията командва оръжието и на оръжието никога не трябва да се позволява да командва партията.“

До началото на управлението на Си Дзинпин някои обществени интелектуалци започнаха да се застъпват за национализация на армията чрез нейното отделяне от ръководството на партията. При първа възможност Си се погрижи ККП да проучи падането на съветската комунистическа партия. В голяма реч относно това през 2012 г. той заключи, че „В Съветския съюз, където армията беше деполитизирана, отделена от партията и национализирана, партията беше разоръжена“.

Си Дзинпин не искаше нищо от това. През 2013 г., малко след като пое властта, той нареди друга конференция в Гутиан, като умишлено избра мястото и 85-ата годишнина от конгреса от 1929 г. На срещата беше повторено, че въпреки че идеята за национализиране на НОА става все по-популярна, подобни призиви трябва да бъдат прекратени. По думите на партийната преса идеята е била „задушена”. Както стана ясно от „решението“ на конференцията в Гутиан през 2014 г., армията „по всяко време и при всички обстоятелства трябва да се подчинява на заповедите“ на председателя Си и Централния комитет (ЦК) на партията.

Военните реформи на Си Дзинпин, изброени по ред на приоритета, се състояха от засилване на идеологическия ангажимент към партията, набиране и насърчаване на правилните хора, борба с корупцията, бойни умения и политически иновации.

Поразително е, че способността за водене на войни бе класирана едва на четвърто място. Но това не е изненадващо, като се има предвид, че НОА е основният гарант за задържането на властта на партията (в Русия, в контраст, традиционно службите за сигурност на Путин, а не армията, изпълняват тази роля). Спомените за площад Тянанмън през 1989 г. също повлияха. ККП беше много близо до загубата на власт не на последно място защото някои военни части отказаха да се изправят срещу протестиращите.

С напредването на реформите в НОА от 2015 г. Централната военна комисия, която Си Дзинпин председателства, беше обновена с персонал, чийто политически опит показа ясно, че партията държи твърдо юздите. А на следващото ниво надолу Си замени стотици висши служители с генерали, на които може да се довери. Армията играе своята роля в тазгодишната нова политическа кампания за „изучаването и прилагането на мисълта на Си за социализма с китайски характеристики в една нова ера“.

В резултат на това идеята фигура като Пригожин да поведе въстание срещу ККП е немислима. Нито пък е възможен военен преврат. Партията е в армията, но и армията е в партията. Двама от 24-те членове на Политбюро са генерали, а около една пета от ЦК произхожда от НОА. Техните интереси съзнателно се съгласуват с партийните. Няма политическо разделение между цивилни и военни.

Дори във времена на хаос, като например по време на Културната революция, НОА, въпреки че възстановяваше реда, никога не е действала срещу партията. Тя не се възпротиви, когато Мао отстрани нейния лидер Лин Бяо, точно както пасува, когато Дън Сяопин и Си Дзинпин отстраниха висши генерали. Ако има сериозно разделение в ръководството, което да доведе до икономически срив, НОА може да се присъедини към една или друга политическа фракция. Но в момента в Китай има само една фракция и тя е тази на Си.

Джо Байдън нарича Владимир Путин и Си Дзинпин диктатори. Но докато първият очевидно е автократ, Си, доколкото изобщо е диктатор, е такъв по силата на това, че той е „ядрото“ на ККП, която все още държи структурите на властта. Както е посочено в конституцията му, Китай е държава „с демократична диктатура на народа“, което в действителност се превежда като „под диктатурата на партията“.

Следователно, ако НОА някога се опълчи срещу Си, тя ще се прицели в себе си.