Бивш съветник в НАТО: Драмата в Русия тепърва започва

Когато излезе новината за бунта на Евгений Пригожин, първият въпрос беше това театър ли е, или е наистина? Оказа се и двете. Въпреки театралния елемент това не беше пиеса по сценарий на Владимир Путин. Това беше реална заплаха за руския президент и въпреки че някои може да вярват, че той е надделял, във вътрешен план (който е важният за него) имиджът му на всемогъщ цар бе сериозно накърнен, пише за Financial Times Крис Донъли, бивш съветник за Русия в НАТО.

В ретроспекция изглежда, че причината за смелото въстание на Пригожин е бил не само националистическият плам и справедливият му гняв, но и парите. В една демокрация парите могат да ви донесат власт. Но в руската феодална мафиотска система само властта може да ви донесе пари. Заповедта на министъра на отбраната Сергей Шойгу, според която бойците на Вагнер трябва да подпишат договори с армията, всъщност беше огромно съкращаване на доходите на Пригожин.

Ходът на Пригожин да възвърне властта си беше риск, но оправдан: след като работи в тясно сътрудничество с военните в продължение на месеци, той беше наясно с широко разпространеното недоволство от ръководството на армията. Той също така разбираше крехкостта на позицията на Путин. Тези оценки се оказаха верни. Когато силите на Вагнер окупираха южния руски град Ростов, те не срещнаха значителна опозиция от армията; в похода си към Москва нито военните, нито службата за сигурност ФСБ, нито Росгвардия, „преторианската гвардия“ на Путин, предприеха ефективни мерки, за да ги спрат.

От друга страна, Пригожин имаше само около 4500 души със себе си - недостатъчно, за да превземе и задържи град, ако войските се бяха събрали да защитават Путин. Нито пък имаше очевидни демонстрации на обществена подкрепа за Пригожин, докато той не се оттегли, въпреки че това може да се дължеше на факта, че събитията просто се развиха твърде бързо. Инстинктивната реакция изглежда беше такава на наблюдаване и изчакване.

Когато кризата ескалира, се заговори, че Путин е избягал от Москва. Пригожин се изправи пред несигурна ситуация с недостатъчна сила. В крайна сметка и двамата мъже прецениха каква полза могат да извлекат. Най-голямото унижение за Путин трябва да е било разчитането на беларуския президент Александър Лукашенко да договори сделка. Изглежда, че Пригожин е бил купен с амнистия, мащабно финансово споразумение и меко кацане в Беларус.

Какво следва? На Путин ще му бъде трудно, може би невъзможно, да възстанови имиджа си в очите на руския народ. Колко бързо ще деградира държавата и ще успее ли някой да спре процеса? Двете десетилетия на путиново управление ерозираха институциите; системата не може да функционира без силна ръка, а тази на Путин вече не е такава. Ако, както се говори сега, той смени Шойгу с губернатора на Тула Алексей Дюмин и началника на генералния щаб Валерий Герасимов със Сергей Суровикин, властта му може още да отслабне.

Освен това опитът за преврат на Пригожин ще навреди сериозно на военните усилия на Русия. Генералният щаб започна да подобрява представянето на армията, но не успя да вдигне духа на руските войници. Тъй като висшето им командване се оказа некомпетентно, а политическото им ръководство е слабо, този дух със сигурност ще спадне още повече.

Основният проблем на Путин е, че той няма очевиден наследник. Пригожин сам се дисквалифицира. Ако Путин не може да възстанови властта си, което е много вероятно, той ще трябва да намери силен човек, който да гарантира безопасното му оттегляне. През 1999 г. Путин предостави такава гаранция на Борис Елцин. В Революцията на розите в Грузия през 2003 г. Михаил Саакашвили направи същото за Едуард Шеварднадзе. Кой ще го направи сега за Путин?

Междувременно армията е изправена пред нови проблеми в Украйна. Пригожин в Беларус може да не остане пасивен. Путин може да се вкопчи във властта на всяка цена, може би прибягвайки до по-крайни жестокости в Украйна. Сега Русия е изправена пред период на значителна несигурност. Въстанието на Пригожин може и да е приключило, но драмата тепърва започва.