Възходът на силови лидери не бива да е част от бъдещето на Латинска Америка

Бурната политика в Латинска Америка често попада в заглавията на вестниците. По-малко се отразява фактът, че регионът се радва на продължителна и широка демократична експанзия през последните 35 години, пише Financial Times в редакционен коментар. Никъде другаде в развиващия се свят свободните избори не са толкова добре утвърдени. Повечето от действащите президенти на Латинска Америка са избрани в истински многопартийни състезания, макар и с различно качество, като основните изключения са Куба, Венецуела и Никарагуа.

Дори в хронично нестабилното Перу, което е с шести президент за шест години, промените в лидерството бяха извършени в съответствие с конституцията, а не по заповед на генерали.

Но вместо да празнуват, много латиноамериканци се тревожат за бъдещето на своите демокрации. Една от основните причини е възходът на популистки лидери с авторитарен уклон, като Наиб Букеле в Салвадор. Самопровъзгласилият се за „най-готиния диктатор в света“, който е фен на биткойна, редовно оглавява регионалните социологически проучвания, до голяма степен поради възприеманата като успешна негова борба с организираната престъпност.

Методите на Букеле са брутално прости: арестуване на хиляди млади хора, заподозрени, че са членове на банди, и затварянето им за неопределено време, едва след което се мисли за екстри като криминални обвинения или процеси.

Салвадорците, които се бяха отчаяли от едно от най-високите нива на убийства в света, сега приветстват рекордния брой затворници. Малцина се тревожат, че техният президент подчинява законодателната и съдебната система или че нарушава конституцията, борейки се за втори мандат на изборите догодина. Съд, избран от неговите поддръжници, заяви, че ходът е законен.

Много латиноамериканци харесват това, което виждат в Салвадор. От Чили до Мексико граждани, разтревожени от вълната от жестоки престъпления, настояват за свой собствен Букеле. Според скорошно регионално проучване на общественото мнение 54% от латиноамериканците са съгласни с твърдението „Нямам нищо против недемократично правителство да поеме властта, стига то да решава проблемите“.

Нарастващата привлекателност на авторитаризма идва на фона на транснационалните наркомафии, които разпространяват своите убийствени пипала в много от традиционно по-мирните страни в региона. Един от кандидатите на скорошните президентските избори в Еквадор беше застрелян по време на кампанията. Победилият антикорупционен кандидат в Гватемала, Бернардо Аревало, се оплака от заговор за убийството му.

Слабите икономики представляват заплаха за демократичните лидери: през последното десетилетие Латинска Америка се затруднява да постигне ръст, а пандемията върна борбата с крайната бедност с две десетилетия назад.

Друг риск дебне от север: победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ догодина. Докато беше на поста, Тръмп се оказа добър приятел на двама от водещите авторитарни популисти в Латинска Америка, бившия бразилски президент Жаир Болсонаро и мексиканския Андрес Мануел Лопес Обрадор. Неговият антураж все още мечтае да разпространи политиката на Тръмп в Латинска Америка.

Латиноамериканците в историята си за прибягвали до автократи, които да решат очевидно непреодолими проблеми. Силовият лидер е на мода през 19 век въпреки често ужасните резултати: мексиканският Антонио Лопес де Санта Анна загуби повече от половината територия на страната за сметка на САЩ, а парагвайският Франсиско Солано Лопес предизвика война с по-големите си съседи, която доведе до смъртта на половината население.

Днешните авторитарни популисти може да не са толкова кървави като своите предшественици, но е малко вероятно да се окажат по-ефективни. Това прави още по-неотложно за демократичните президенти в региона да осигурят устойчив икономически растеж, ефективна борба с престъпността и по-добри обществени услуги, за които жадуват латиноамериканците.