Байдън-Харис е лоша изборна комбинация за демократите в САЩ

Има умни, добронамерени либерали, които в кампанията за преизбиране биха позиционирали президента Джо Байдън и вицепрезидента Камала Харис около лозунга „След всичко, което направихме за вас“. Според техния разказ президентът е осигурил на Америка икономически бум, инфраструктурна експанзия и други видове благодат, които гласоподавателите, фиксирани върху такава злободневност като цената на храната, не успяват да забележат или оценят. Решението? Прибягване до подхода на обречените правителства навсякъде: да комуникират постиженията си по-добре, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.

Това е по-лошо от самонадеяност. Това е тактически пиар шум. За да предотвратят втори мандат на Доналд Тръмп, демократите трябва да приемат, че това, което не е наред, е самата им оферта - възрастен кандидат за президент, непопулярното му вице и инфлацията по време на неговия мандат - а не нейното рамкиране или комуникирането ѝ.

Демократите имаха години, за да отгледат наследник на Байдън. Донори, обикновени хора, апаратчици, потенциални кандидати и самият той трябваше да се спрат, ако не на конкретна личност, то поне на процес за избор на такава. Вместо това, по-скоро по инерция, отколкото на база на изчисления, партията е напът да постави човек, който с всичките си 81 години е изправен пред изтощителна президентска кампания, каквато локдауните му спестиха през 2020 г.

Ако Байдън имаше за вицепрезидент Джордж Буш-старши или дори Ал Гор, старческата му немощ му може би нямаше да е толкова отблъскваща за избирателите. И така стигаме до втория нерешим проблем на демократите. Харис не е в свои води на това ниво на изборна политика. Тя беше първият значим кандидат, който напусна последните първични президентски избори. Сред онези, които останаха в тях, беше кметът на четвъртия град в Индиана. Изтъкването на тези неща, когато Байдън я избра, беше според либералите неблагодарно.

Отново, инстинктът на демократите е да се изгубят в комуникациите – да говорят за необходимостта да я „рестартират“, да ѝ дадат „ресори“, сякаш това е тромав, но с висок потенциал новобранец, а не човек, който наближава 60-те. Камала Харис е почти толкова добър политик, колкото някога би могла, което обаче може да не е достатъчно. Това, като се имат предвид актюерските шансове да поеме най-високия пост на Земята един ден, е фундаментален проблем, а не презентационна пречка.

Има нещо от Версайския двор в елита на Демократическата партия. Етикетът има значение. Хората са много предпазливи в приказките си, когато са около явни губещи. За втори път от десетилетие, първият от които беше преждевременната „коронация“ на Хилари Клинтън през 2016 г., демократите поставят неправилно искане пред избирателите с мотива, че би било лошо да се наруши йерархията. (Бих се възхищавал на институционализма, ако не беше заложена съдбата на свободният свят, споделя авторът.)

Ако комуникацията е важна, помислете за противоречивите съобщения, които излизат. Първо: Тръмп е заплаха за републиката. Второ: задачата да го победим се пада на кандидатите по подразбиране, за да се избегнат вътрешни крамоли. Но рейтингите им са ужасни? Какво можем да направим.

Има нещо друго, от което демократите не могат да избягат: материалният опит на избирателите. Всеки президент, при който инфлацията е била висока, би имал проблеми на изборите. Но този, който е прокарал огромни разходи, на които тази инфлация би могла с основание да бъде приписана, би трябвало да е обречен. Това, че Байдън все още е в играта, е отражение на непривлекателността на Тръмп и обществената тревога от позицията на републиканците за подкопаване правото на аборт.

Основната грешка на демократите от 2020 г. насам, след липсата на план за приемственост, беше опитът за икономическа реформа, за който имаше повече искания от коментаторите, отколкото от избирателите. Реформите на Байдън в стил „голямо правителство“ бяха оприличени на тези на Линдън Джонсън, дори на онези на Франклин Рузвелт, но и двамата бивши демократически президенти бяха избирани с огромно мнозинство.

Победата на Байдън беше по-малка от тази на Бил Клинтън. Тя никога не беше достатъчно за епохален разрив с „неолиберализма“. Байдън трябваше да бъде преходен президент, чиято основна заслуга беше отстраняването на Тръмп. Но сега той е свързван с най-лошата инфлация, която много американци помнят. По-добра комуникация? Демократите трябва да се замислят дали напомнянето на гласоподавателите за разходната му програма няма да го свърже още по-тясно с по-високите цени на дребно.

Байдън може да претендира, че е бил най-добрият президент, избиран през този век: по-уважаван у дома от Тръмп, по-малко нехаен към чужбина от Барак Обама, без военно клеймо като иракското на Джордж Буш-младши.

Но американците догодина трябва да решат кой ще ги ръководи през следващите четири години. Предложението на демократите - човек с осем години по-възрастен от очакваната средна продължителност на живота за мъжете в САЩ, с недолюбван заместник - изисква от избирателите да поемат твърде голям риск. За доброто на света поне половината от това предложение трябва да се промени, освен че трябва и да се лансира по-добре, завършва Гънейш.