Байдън всъщност продължава политиката на Тръмп във важни аспекти

Доналд Тръмп е самохвалко и лъжец. Доналд Тръмп се опита да организира преврат. Мисля, че и двете твърдения са верни, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън. Но също така е вярно, че като президент Тръмп беше отговорен за исторически промени във външната и вътрешната политика на САЩ, върху които сегашният държавен глава Джо Байдън надгради. Тези промени вероятно ще бъдат трайни - дори ако Тръмп бъде пратен в затвора.

Какво прави едно президентство наистина историческо? По същество се изисква радикално скъсване с миналото - чиито последствия след това се приемат от вашите политически опоненти. Франклин Рузвелт го направи с „Новия курс“. Линдън Джонсън го направи със Закона за гражданските права. Роналд Рейгън го стори с политиките за дерегулиране и намаляване на данъците, които сега обикновено се наричат неолиберализъм.

Президентите, които дойдоха след Рейгън, като цяло приеха философията на свободния пазар, която той завеща. Бил Клинтън прокара Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Джордж Буш-младши приветства Китай в Световната търговска организация (СТО). Администрацията на Барак Обама работи за двустранен договор за инвестиции между САЩ и Китай и договори Транстихоокеанското партньорство (TPP).

Тръмп обаче отхвърли проглобализационния консенсус от предишните 40 години. По време на кампанията си той обвини Китай, че се смее на Америка, докато я „изнасилва“. В речта си при встъпването в длъжност той ожали „съсипването на Америка“, за което обвини глобализацията. Говори се, че докато слушал в публиката, Буш измърморил: „Това беше някаква странна глупост“.

В първия си ден на поста Тръмп извади Америка от TPP. През 2017 г. САЩ направиха умишлени усилия да бламират СТО, като блокираха назначаването на нови съдии в нейния апелативен съд. Робърт Лайтхайзър, търговският представител на САЩ при Тръмп, наложи куп мита на Китай. Тръмп също така предоговори NAFTA, която беше ребрандирана като USMCA (споразумение между САЩ, Мексико и Канада – бел. прев.) Всичко това беше оправдано в името на връщането на индустриални работни места в страната.

Новото съперничество с Китай беше и геополитическо. Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп, обявена през 2017 г., превърна „конкуренцията на великите сили“ с Китай и Русия в центъра на нейния подход към света.

И какво направи Байдън с цялата тази „странна глупост“? Вместо да я загърби, администрацията му запази повечето от тези политики от ерата на Тръмп - и дори надгради върху тях. Тя не направи опит да се присъедини отново към TPP и продължава да блокира апелативния съд на СТО. В частни разговори някои нейни служители казват, че е било грешка въобще да се позволи на Китай да се присъедини към СТО. Митата на Тръмп спрямо Пекин все още са в сила.

Тази администрация също така възприе концепцията за съперничество между великите сили спрямо Китай. Собствената стратегия за национална сигурност на Байдън описва Китай като „най-сериозното“ геополитическо предизвикателство за Америка.

„Байдъномиката“, амбициозната и интервенционистка икономическа политика на президента, е движена от тръмписткото желание да се реиндустриализира Америка и да се възстанови средната класа.

Екипът на Байдън би твърдял с известно право, че неговите политики са по-систематични от тези на администрацията на Тръмп и съдържат някои нови елементи. Акцентът върху насърчаването на чистата енергия и борбата с изменението на климата е разпознаваемо демократически.

Усилията на Байдън да ограничи китайската мощ също са по-малко зависими от капризите на президента. Тръмп беше склонен да критикува Китай в един момент и в следващия да хвали лидера му Си Дзинпин. Вероятно е виждал митата си като средство за евентуално договаряне на по-добра търговска сделка, докато пандемията не извади от релси всички усилия за подобряване на отношенията с Пекин.

Администрацията на Байдън не е толкова тясно фокусирана върху търговския баланс между САЩ и Китай и полага по-систематични усилия за ограничаване на износа на ключови технологии за Китай. Екипът на Байдън също може да твърди, че е вложил много повече пари в усилията за реиндустриализация на САЩ, отколкото Тръмп.

Но това са до голяма степен разлики в изпълнението, отколкото в основополагащата философия. Колкото и да не иска да го признае, екипът на Байдън споделя много от базовите разбирания на Тръмп – за търговията, глобализацията и съперничеството с Китай.

Два фактора са в основата на този процес. Първо, победата на Тръмп през 2016 г. принуди демократите да приемат тежкото положение и гнева на американските работници много по-насериозно. Администрацията на Байдън заключи, че вече не може да продава глобализацията на американския народ. Без усилие за реакция на икономическите двигатели на тръмпизма самата демокрация може да бъде в опасност от него. Така че екипът на Байдън най-накрая изостави универсалните рецепти на свободната търговия, прегърнати от „Новите демократи“ на Бил Клинтън през 90-те години.

Администрацията на Байдън също вярва, както твърди и Тръмп, че 40-годишната политика на САЩ спрямо Китай всъщност се е провалила и че един Пекин, ръководен от комунистическата партия, никога няма да бъде „отговорен участник“ в международната система.

Следователно във важни аспекти Тръмп предизвика трайна революция във външната и вътрешната политика на САЩ.

Може да изглежда странно – дори отблъскващо – да му се припише заслуга за сериозни промени в идеологията и политиката. За мнозина във Вашингтон Тръмп е варварин, чийто етикет винаги ще бъде неговата атака срещу американската демократична система. Но може би имаше нужда от нарушаващ табутата варварин, за да се скъса толкова решително с 40-годишния консенсус относно търговията, глобализацията и Китай.