IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Байдъномиката – едно завръщане в бъдещето

Икономическото махало изглежда пак се люшва

07:26 | 04.07.23 г. 4
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Преди два века понятието „хегелианска диалектика“ се появява в западната философия като опит да се обясни развитието на идеите в историята. Немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел постулира, че всяка нова идея (или „теза“) предизвиква реакция („антитеза“), когато историческото махало се люшне, преди да доведе до „синтеза“.

Наблюдателите на Америка трябва да се замислят върху това сега, докато президентът Джо Байдън се подготвя за изборите през 2024 г. Преди повече от 40 години Роналд Рейгън прегърна политически курс към политики за свободен пазар и свободна търговия. „Рейгъномиката“, както стана известна, беше дефинирана в противовес на предишния следвоенен консенсус, който насърчаваше патерналистичните правителствени насоки за пазарите и търговията.

Сега се оформя друга хегелианска „антитеза“. Наскоро Байдън изнесе реч, която за първи път изрично прегърна етикета „Байдъномика“, за да опише „фундаментално скъсване с икономическата теория, която проваля средната класа на Америка от десетилетия насам, наречена икономика на просмукването от горе надолу" (икономика от страната на предлагането, облагодетелстваща чрез данъчни съкращения предимно богатите инвеститори и корпорации – бел. прев.) - с други думи Рейгъномиката, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

По-конкретно, Байдън прегърна „интелигентните инвестиции в Америка“, за да създаде „икономика, която предизвиква растеж от средата навън и от долу нагоре, вместо само от горе надолу“, с нов фокус върху индустриалната политика и правителствения надзор върху пазарите.

Такъв език несъмнено ще накара някои инвеститори да потръпнат. В края на краищата финансовият елит се облагодетелства от преразпределението на Рейгън, което Байдън сега се стреми да отхвърли. А фрази като разрастване на икономиката „от средата навън“ обикновено звучат или дразнещо неясно, или като политическо позиране.

Комуникацията на Белия дом с бизнеса и финансовия свят се усложни и от една фина социална характеристика: икономистите, които разработиха Байдъномиката през последните години, произлизат от различно професионално племе от тези, които доминираха в последните администрации на демократите.

Вторите – които понякога смятам, пише авторката, за „племето на Рубин“, тъй като бившият финансов министър Робърт Рубин имаше голямо влияние върху тях – имаха тесни връзки с Уолстрийт. Това улесни инвеститорите и корпоративните ръководители да разберат тяхното мислене (и обратното). Племето на Байдън не се радва на същата близост, създавайки комуникационна пропаст.

Но сега, когато етикетът „Байдъномика“ е официално в обращение, външните лица трябва да обърнат голямо внимание. Има пет ключови точки в споменатата реч, които инвеститорите трябва да разберат.

Първо, тези политики не са насочени предимно към осигуряване на краткосрочен икономически тласък преди 2024 г.; те целят по-дългосрочно структурно пренастройване. Или както Хедър Буши, един от съветниците на Байдън, ми каза тази седмица, споделя Тет, не става дума за „създаване на много работни места сега, а за път това да стане в бъдеще“.

Второ, това отхвърляне на Рейгъномиката се изразява в смесен пакет от практически инициативи. Те включват мерки за субсидиране на зелени иновации, възприемане на инфраструктурни инвестиции, ограничаване на корпоративната монополна власт, преквалификация на работниците и укрепване на критичните вериги за доставки чрез прилагане на търговска политика „Америка на първо място“.

Трето, Байдъномиката е колкото и причината, толкова и симптомът за по-широка промяна в духа на времето на запад. Много от нейните идеи къкрят в ESG движението (отчитащо екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) от десетилетие. По-поразителното е, че преди Байдън администрацията на Доналд Тръмп започна да възприема търговски политики в стил „Америка на първо място“ и идеята за правителствена намеса във веригите за доставки от съображения за националната сигурност.

Това може да изглежда странно, като се има предвид наследството на Рейгън, докато не си спомним, че след Втората световна война президентът републиканец Дуайт Айзенхауер също прегърна индустриалната политика. Всъщност, Джийн Лудвиг, бивш шеф на Банковия надзор към финансовото ведомство, разглежда Байдъномиката като ехо тип „завръщане в бъдещето“ от ерата на Айзенхауер, когато „имахме споделен договор между бизнеса и пазарите от една страна, и правителството от друга“.

Четвърто, Байдъномиката се разпространява. Най-вече лидерите на опозиционната Лейбъристка партия в Обединеното кралство проучват тази платформа и я разглеждат като потенциален план за своя собствен манифест.

Пето, дори ако точните контури на Байдъномиката все още се определят, промяната в политиката вече създава осезаеми икономически изненади - и те вероятно ще се умножават. Просто погледнете неочакваното стартиране на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) миналата година; или фактът, че инвестициите в промишлеността (също толкова неочаквано) почти се удвоиха през последните две години.

Разбира се, няма гаранция, че това люшкане на махалото ще продължи – например, две трети от американските избиратели не одобряват досегашното управление на икономиката от Байдън (макар и по причини, които не са непременно свързани с бъдещето на Байдъномиката).

И дори ако демократите спечелят изборите догодина, пазарите на облигации може да се изплашат от пълното реализиране на идеите на Байдън, особено ако това включва повече публични разходи на фона на растящ държавен дълг. След това има (оправдана) загриженост, че политиките за реиндустриализация и протекционизмът са склонни да бъдат инфлационни.

Но, както отбелязва Хегел, когато в историята настъпи люшване на махалото, то рядко се връща обратно бързо. Подозирам, пише Тет, че „Байдъномиката“ може да оформи духа на времето за дълго – и дори да надживее политическата кариера на Байдън. Добре дошли в новия (стар) свят на американската политика. Инвеститорите го игнорират на свой риск.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:26 | 04.07.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

4
rate up comment 3 rate down comment 2
cyclop
преди 9 месеца
gaslightverbgerund or present participle: gaslighting- manipulate (someone) using psychological methods into questioning their own sanity or powers of reasoning.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 5
scott
преди 9 месеца
игра в бъдеще.Ше стане. Или пък, ше има РЕКОНТРА! КИТАЙ ШЕ ПРЕДЛОЖИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЕТ СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИОН ПРЕЗ ЮАНЪТ.А както знаем свободата винаги надвива протекционъзъмът. Гадното е само, че китайското общество и култура са така стагнирали, затворени и неразбираеми. Свободна икономика не се прави от роби на социален рейтинг.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 7 rate down comment 3
scott
преди 9 месеца
УЕмиргам от смех!ГЛОБАЛИЗАЦИОНЪТ Е БИЛ САМО И ЕДИНСТВЕНО НАЧИН ДА СЕ ЗЕМЕ СТРАТЕГИЧЕСТО ПРЕДИМСТВО НАД ВРАГЪТ В СОЦЛАГЕРЪТ!Сега, верно, САЩ спичелиха най-ного от него. Обаче, Китай настигна и почна да бие САЩ по глобалните правила. И се завърте играта на 180 градуса. Късай веригите на доставки и спъвай Китай. Това е чудесно за САЩ. Спичелилите най-ного от свободната търговия да ти прават протекционъзим.....ного яко. Сменяш правилата и пак си на бутонът с идеята да спичелиш най-ного от новат ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 2
danchomentata
преди 9 месеца
Каруцата на конвеиера на Хенри Форд се "бута" от роботи и IT технологии и ,тъи като не е начина по този да доде "комунизъма в кибуца" надо да се тури коня пред каруцата.Иначе бутачите започват да възприемат френското предложение.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още