fallback

Светът се нуждае от нов наръчник за структурни реформи

Той трябва да включва по-голяма откровеност относно въздействието им

09:00 | 10.03.24 г.
Автор - снимка
Създател

Вечно предизвикателство за всяка страна е да гарантира, че стандартът на живот се повишава с течение на времето, така че днешните възрастни да осигурят по-добри възможности за децата си, отколкото са имали те самите. Ключът към повишаването на стандарта на живот е подобрената производителност - повече продукт от дадено ниво на ресурси. Но го има и съпътстващото предизвикателство да се гарантира, че ръстът на производителността е широко споделен: че растежът е приобщаващ, пише за Financial Times Джонатан Остри, професор по икономика в Джорджтаунския университет (Вашингтон).

Икономистите, които съветват правителствата, разполагат с дежурен инструментариум от политики - структурни реформи за либерализиране на търговията, продуктовите и финансовите пазари - който те препоръчват за осигуряване на подобрена производителност. Тези реформи често са предназначени да дадат по-голяма власт на пазарните сили и свободното предприемачество в икономиката. Забележително е обаче, че този подход – наричан Вашингтонски консенсус или неолиберализъм – до голяма степен отсъства в политиките на последните американски администрации.

В предишно изследване с моите колеги, пише авторът, идентифицирахме плато в глобалната икономическата либерализация след 90-те години на миналия век. Прегледахме националните закони и официални уебсайтове, за да разработим мерки за структурни реформи на продуктовите, трудовите и финансовите пазари. Това плато представлява значителна промяна в сравнение с предходните десетилетия и е тревожно предвид връзката между либерализацията и производителността, както и необходимостта от силен растеж в подкрепа на зеления и демографския преходи.

За да се възстанови импулсът на реформите, е необходима доза прозрачност относно това какво може и какво не може да осигури либерализацията. Някои отбелязват, че международните институции, като МВФ, са по-малко склонни да настояват за реформи в своите водещи публикации и правят извода, че това отразява намаления ентусиазъм за реформи. Това не е така. По-скоро то отразява основателната загриженост, че реформите са непопулярни сред избирателите. Отговорът обаче не е в примирението, а в по-голямата откровеност относно въздействието на реформите.

Първо, реформите отнемат време, за да сработят. Значимите ползи може да са видими само в макроикономическите данни за период от 5-10 години. Такова забавяне ще създаде проблеми за правителствата, които трябва да се изправят пред избирателите в по-кратък срок.

Второ, доказателствата сочат, че дивидентът във вид на растеж е различен при различните реформи. Намаляването на митническите и не-митническите бариери пред търговията и засилването на законовата защита на правата на собственост наистина дава резултати: вярата на икономистите в свободната търговия и силната съдебна система е основателна. Дивидентът от други реформи, като дерегулация на пазара на труда (например намаляване на обхвата на колективното договаряне) или премахване на регулациите за трансграничното движение на капитали, изглежда по-малко солиден.

Трето, реформите работят, като стимулират преразпределението на ресурсите (повишаващо ефективността) в отговор на промени в относителните цени. Присъщо на такива преразпределения е, че някои ще спечелят, докато други ще загубят. Дори малко малцинство от гласовити губещи може да подкопае реформата, а хладната подкрепа от печелившите може да не промени резултата. Това прави политиците колебливи.

Четвърто, реформите не са програмирани така, че да доведат до приобщаващ растеж. От данните е очевидно, че някои реформи (например финансова дерегулация) пораждат компромис между ефективност и справедливост, увеличавайки растежа, но и неравенството. В такива случаи резултатът не е приобщаващ растеж.

Пето, електоралните последици от реформата трябва да бъдат включени в съветите на икономистите. В неотдавнашна работа с колегите ми, споделя Остри, проучихме как гласуването се влияе от реформите, приложени по време на мандата на правителството, отчитайки редица икономически и политически фактори, които влияят на изборните резултати. Резултатите подчертават важността на прилагането на реформите в началото на мандата, за да се избегне електорална реакция. Тази констатация е свързана със забавения растежен дивидент от реформите на фона на непосредствените загуби при разпределението.

Електоралният анализ също така посочва важността на прилагането на реформите в добри икономически времена. За избирателите е трудно да разберат дали икономическият спад се дължи на реформи или на нещо друго и те могат погрешно да припишат рецесията на реформите, докато всъщност други фактори са отговорни. Освен това, когато времената са добри, за работниците, съкратени в сектори, станали нерентабилни, е много по-лесно да си намерят работа другаде.

Доказателствата също така предполагат електорална реакция срещу реформи, които пораждат значителен компромис между растеж и справедливост, т.е. когато неравенството нараства след реформа.

Необходим е внимателен дизайн на либерализационните пакети, за да се гарантира, че губещите от реформата няма да я провалят. Вниманието към тайминга с оглед на икономическите и политическите цикли е от съществено значение, както и адекватните предпазни мрежи и компенсиращи политики за подпомагане на неблагоприятно засегнатите работници. Когато става въпрос за структурна реформа, политиците са прави да пренебрегват повърхностния съвет в стил „просто го направете“, завършва авторът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:02 | 10.03.24 г.
fallback
Още от Политика виж още