Оформя се нов Вашингтонски консенсус

Всеки, който като мен е бил студент през 90-те години, ще си спомни как тогава бе модно да се протестира срещу международните институции, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Един образ, който се е запечатал в мен, е на млада жена, носеща фигура на триглав трол, представляващ (както тя искрено каза пред медиите) МВФ, Световната банка и Световната търговска организация, тормозещи бедните по света.

Чудя се какво мисли тя днес. Политическите перспективи, изложени на пролетните срещи на МВФ и Световната банка, са несравними с онова, което предизвика гнева на студентите преди четвърт век.

Световната банка и МВФ бяха жестоко критикувани през 80-те и 90-те години, тъй като принуждаваха бедните да плащат за основни здравни грижи или защото постулираха, че дефицитите са лоши за растежа. Това отдавна го няма. Ето го новия Вашингтонски консенсус:

Харчете много за общественото здраве. Фискалният разум, дълго време ядрото на предписанията на МВФ (шегата беше, че абревиатурата на фонда означава „главно фискален“), вече не се свързва с ограничаване на публичните разходи, а с правилно използване на парите - и харчене на повече, там където стойността може да се открие.

Това означава да се направи каквото и да е необходимо за производство и доставка на ваксини в световен мащаб. Публикацията на МВФ „Фискален монитор“ показва, че овладяването на пандемията навсякъде „би донесло повече от 1 трлн. долара допълнителни данъчни приходи в развитите икономики до 2025 г. и би спестило още чрез мерки за фискална подкрепа“.

С други думи, това, което правителствата похарчат за ваксинации, може да си изплати многократно. МВФ се застъпва силно и за образователни разходи, които да компенсират загубеното обучение през пандемията и да помогнат на работниците да се справят със структурните промени в бъдеще.

Икономистите от международните институции понякога изглеждат много спокойни относно големите дефицитни разходи на богатите страни. МВФ гледа благосклонно на огромния пандемичен фискален пакет на американския президент Джо Байдън в размер на 1,9 трлн. долара.

Подобно на други прогностици, фондът очаква националният доход на САЩ през следващата година да бъде по-висок от очакваното преди пандемията. И смята, че недостатъчното стимулиране на търсенето ще има постоянна цена: страните, чиито правителства харчат по-малко пари, ще страдат от повече „белези“, които намаляват дългосрочния производствен потенциал.